Пълният отказ от вредните емисии ще струва на ЕС милиарди

Европейският съюз представи своят дългосрочен план за борба с климатичните промени в опит да зададе по-амбициозен тон в дебата за опазването на околната среда.

Блокът, който е отговорен за 10% от парниковите емисии в света, си постави за цел до 2050 г. да сведе до нула вредното си въздействие върху околната среда. Представянето на обновената стратегия е само седмица преди над 200 държави от целия свят да се срещнат в Полша за годишната конференция за климатичните промени.

По думите на еврокомисаря по въпросите на климата Мител Арияс Каниете с този план Европа ще е първата голяма икономика в света, която ще се цели в оставянето на нулев въглероден отпечатък върху планетата до 2050 г., съобщава Bloomberg.

Новата европейска стратегия не променя целите за 2030 г., като вместо това задава седем основни стълба на действие през следващите десетилетия, които впоследствие биха могли да се превърнат в цели на съюза.

Плановете на съюза обаче идват със съответната цена. Климатично неутралната икономика на ЕС може да изисква допълнителни инвестиции на стойност до 290 млрд. евро, посочва в. Financial Times.

Според актуален доклад на междуправителствения панел за климатичните промени към ООН за постигането на нулев въглероден отпечатък в ЕС до 2050 г. ще са необходими допълнителни инвестиции в енергийна инфраструктура в размер на между 175-290 млрд. долара, по-голяма част от които ще трябва да бъдат покрити от бизнеса и домакинствата.

Намаляването на вредните емисии с 85%, или ограничаване на глобалното затопляне до 2 градуса по Целзий, до същата година ще изисква инвестиции от 75-175 млрд. евро.

Не всички държави от континента обаче са на еднаква позиция. По време на обсъжданията за целите за 2030 г. скандинавските и другите западноевропейски държави изразиха желание за ускоряване на темпото на действие, докато страните от централна и Източна Европа посочиха необходимост от повече време за подмяна на инфраструктурата и нагаждане на индустриите си.

По време на своето изказване Каниете побърза да успокои държавите от блока. „Въглеродния неутралитет ще стимулира инвестиции в европейски решения за зелена енергия на стойност до почти 300 млрд. евро на година“, заяви той. По думите му това също така ще спомогне за икономическия ръст на континента с до 2% от брутния вътрешен продукт до 2050 г.

Елиминирането на въглеродния отпечатък до 2050 г. е от съществено значение за изпълнението на целта увеличаването на средната температура в световен мащаб да бъде ограничено до 1,5 градуса по Целзий. Страните по Парижкото споразумение за климата се ангажираха с ограничаването на глобалното затопляне до 1,5 градуса спрямо прединдустриалната епоха, тъй като евентуално затопляне от 2 или повече градуса по Целзий би имало пагубно въздействие върху планетата.

Към момента ЕС е ангажиран с намаляване на вредните си емисии до най-малко 40% до края на следващото десетилетие. Това обаче не е достатъчно, за да се изпълни ангажиментът от Парижкото споразумение.

Държавите членки на ЕС разполагат с време до края на тази година, за да изпратят свои проекти за енергийни и климатични стратегии, които да вземат предвид и актуалната стратегия на блока. От Брюксел също така призовават за разширяване на сътрудничеството с глобалните партньори за изготвяне на дългосрочните програма, която също така трябва да включва и бизнес асоциациите, отделните региони и градове.

„Ако ние не поведем, никой друг няма да го направи“, заяви Каниете в задочен намек към Американския президент Доналд Тръмп, който само преди дни отхвърли предупрежденията на своето правителство за икономическите разходи от глобалното затопляне.