Ципрас се обяви за запазване на средствата за кохезионна политика

Гръцкият премиер Алексис Ципрас се обяви за запазване на средствата за кохезионната политика и за общата селскостопанска политика в Европейския съюз, съобщава агенция АНА-МПА. Ципрас е в Брюксел за заседанието на Европейския съвет, една от темите на което е многогодишната финансова рамка за 2021- 2027 г.

"Има нови приоритети в резултат на новите предизвикателства. Всички сме съгласни, че трябва да ги финансираме. Не и обаче във вреда на кохезионната политика и на общата селскостопанска политика", каза вчера гръцкият премиер.

"Какво послание ще отправим към гражданите, които следят със скептицизъм развитието на ЕС през последните години, защото това е едно развитие към засилване, а не към туширане на неравенствата, както между страните членки, така и в страните членки", попита риторично Ципрас.

"Вместо послание към тях ние ще направим подарък на крайнодесните популисти и на антиевропейските сили и то в контекста на евроизборите. Следователно трябва да намерим начин да избегнем намаляването с 10 процента на финансирането на кохезионната политика и с 15 процента на общата селскостопанска политика. И това ще стане, ако увеличим бюджета от 1,1 на 1,3 процента от европейския БВП. Както и да намерим също така нови вътрешни ресурси, без да натоварваме гражданите си", допълни той.

Сред възможностите за това Ципрас отбеляза въвеждането на данък върху големите финансови сделки и върху големите компании в интернет.

Ципрас определи целия модел на бюджета като "нелогичен". Той се противопостави категорично на намаляването на тавана на годишните плащания. Според него това би било несправедливо към Гърция и ще доведе до парадокса страни, които се нуждаят от подкрепа, да не могат да я получат, докато други, които нямат нужда от подкрепа, да бъдат финансирани, като по този начин се нарушава принципът на кохезията и на конвергенцията.

Гръцкият премиер се противопостави категорично и на увеличаването на националното съфинансиране в общата селскостопанска политика от 20 на 30 процента, защото ще постави в неизгодна позиция страните от европейския юг, които имат дефицит, спрямо страните на север, които отбелязват излишък.

/БТА/