Гръцкият парламент прие първия бюджет след края на спасителните програми

Гръцкият парламент прие снощи бюджета за 2019 г. - първия след излизането на страната от международните спасителни програми, предаде ДПА.

След петдневен дебат 154 депутати подкрепиха плана за разходи, а 143 гласуваха против, съобщи председателят на парламента.

Освен от депутатите от управляващата коалиция, законопроектът бе подкрепен от една независима народна представителка и от един депутат от малката партия Съюз на центристите. Всички останали парламентаристи гласуваха против, отбеляза Франс прес.

Правителството на премиера Алексис Ципрас базира бюджета на прогноза за растеж от 2,5 процента. То също така очаква нивото на безработицата да спадне до 16,7 процента в края на 2019 г. спрямо 18,6 процента през септември тази година.

Правителството реши да се откаже от ново орязване на пенсиите, което беше предвидено в споразумение с кредиторите за началото на 2019 г.

Очаква се стабилният растеж да поддържа първичния бюджетен излишък - като се изключат плащанията по дълга - над целта от 3,5 процента от брутния вътрешен продукт, изисквана от кредиторите.

Преди вчерашното гласуване опозицията в парламента изрази недоволство от законопроекта. Лидерът на основната опозиционна партия "Нова демокрация" Кириакос Мицотакис обвини премиера Ципрас, че работи в интерес на партията си, а не на страната. "Това ще ви е последният бюджет", закани се той.

Но премиерът отхвърли критиките. "Успяхме. Днес имаме удоволствието да приемем първия бюджет след края на програмата за строги икономии", каза Ципрас.

Гърция излезе от третата си спасителна програма през август и сега се финансира сама, но остава под внимателно наблюдение.

По време на осемте години мерки за икономии доходите на средния грък спаднаха рязко, което предизвика вълна от протести и стачки.

Публичният дълг на Гърция се повиши през 2018 г. до 335 милиарда евро (180,4 процента от БВП). Миналата година той беше 176,1 процента, но през 2019 г. се предвижда да намалее до 167,8 процента. Увеличаването на дълга се дължи основно на трите поредни заема на обща стойност 243,6 милиарда евро, които Гърция получи от европейските си партньори след разразяването на кризата през 2010 г.

/БТА/