Оставена на милостта на пазара, Турската централна банка си плаща за забавянето

Инфлационните колебания от близкото минало пречат на способността на Турската централна банка да окаже нужната подкрепа на отслабената икономика в страната.

Въпреки поевтиняването на лирата и увеличаването на цените през лятото гуверньорът Мурат Четинкая и неговите колеги чакаха до септември, преди все пак да увеличат лихвените проценти. Наследството на това забавяне означава, че дори и с насочването на турската икономика към рецесия, централната банка е прекалено заета с опитите си да обуздае инфлацията и да задържи инвеститорите от страх да не стане нещо с валутата, посочва Bloomberg в свой материал.

Резултатът – страната е болезнено притисната от лихви, които според Morgan Stanley са двойни на тези в развиващите се пазари като цяло.

„В момента има нулева възможност за експериментиране с паричните политики“, посочва Тимъти Аш, стратег към BlueBay Asset Management. По думите му централната банка сега ще трябва да възстанови своята надеждност като поддържа по-строга парична политика за по-дълго време, отколкото данните предполагат.

Банката увеличи разходите по заеми, едва след като инвеститорите се отказаха от лирата, изплашени, че законодателите не правят достатъчно, за да контролират цените. И докато ръководството на банката все повече следваше примера на пазарите, то и президентът Реджеп Ердоган отслаби натиска си върху финансовата институция за понижаване на лихвите.

Турският лидер, който някога определяше себе си като „враг на лихвените проценти“, вместо това прибегна до пазарни намеси, за да окаже контрол върху увеличаването на цените. Той стигна до там да изпрати полиция да наблюдава магазините и държавни служители, които да инспектират складовете за лук.

Въпросът с облекчаването на паричната политика в страната е кога, а не дали. Докато ръстът на цените в страната се забавя с почти 5 процентни пункта през изминалите три месеца – а централната банка очаква дори още по-голямо понижение до края на годината, основната лихва остава на ниво от 24%, откакто бе увеличена с 625 базисни пункта през септември.

„Истинският тест ще бъде когато инфлацията се забави по-значително, най-вероятно през второто тримесечие“, смята стратегът на Credit Agricole SA Гийом Треска. По думите му централната банка е успяла да възвърне част от своята надеждност, но все още има рискове и ще са необходими месеци, за да се върне доверието на пазара.

Облекчението няма да дойде скоро, ако притесненията за възприятията на инвеститорите продължат да задават тона на действията на централната банка. Според медианната прогноза на икономисти, допитани от Bloomberg, разхлабването на паричната политика няма да започне преди началото на второто тримесечие, като основната лихва ще завърши годината на ниво от 20%.

Ако очакванията на пазара си противоречат с възгледите на държавните институции, то „за централната банка би било трудно да сигнализира намаляване на лихвените проценти, без потенциално да застраши стабилността на лирата“, която е съществен фактор за поддържането на понижението при инфлацията, смята стратегът на Rabobank Пьотър Матис.

„Някой би казал, че политиците насочват движението на пазарните очаквания, а не обратното“, посочва той и допълва, че „за да е валидно това твърдение, централната банка се нуждае от високо ниво на надеждност“.