Ще се препъне ли Европа заради въглищата на прага на новия Енергиен съюз?

Във времето, в което Европейският съюз (ЕС) търси начин да постигне икономика с нулеви емисии парникови газове до 2050 г., въглищата продължават да представляват половината от общия енергиен микс в страните от Западните Балкани и Украйна, пише Янеж Копач за Euractiv. 

За капак въглищната индустрия среща и подкрепата на американската и китайската индустрия, срещу които няма никакво противодействие от страна на ЕС.

Идеята на Европейската комисия на Жан-Клод Юнкер беше свързана с постигането на ефективен преход от изкопаеми силно замърсяващи горива към чиста енергия.

Планът за устойчиво енергийно развитие и сигурност при доставките на енергия беше сменен от фокуса върху декарбонизацията и борбата срещу климатичните промени. С пакета „Чиста енергия“ целите на т.нар. Енергиен съюз стават част от правната рамка на блока.

Страните от Енергийната общност (Албания, Босна и Херцеговина, Грузия, Косово, Молдова, Черна гора, Северна Македония, Сърбия и Украйна) с общ брой на населението от 70 млн. души, бяха присъединени към единния европейски енергиен пазар, ако не изцяло, то поне отчасти, с идеята да следват едни и същи регулации подобно на останалите страни от ЕС.

И все пак единствените правила, които отблъскват тези страни от визията на Юнкер и ЕК, са именно енергийните.

До момента страните от Енергийната общност не са поели никакъв практически ангажимент за изпълнение на целите на ЕС относно декарбонизацията. Единствената програма, която е в тяхното полезрение, е планът за енергийна ефективност с цели до 2020 г.

Предложението за нови цели, които трябва да бъдат изпълнени до 2030 г., все още не е дискутирано сериозно с представителите на това обединение.

В момент, в който ЕС се опитва да премахне напълно въглищата през следващите три десетилетия, този енергиен ресурс представлява 97% от общия енергиен микс на Косово, повече от 70% от микса в Сърбия и Босна и Херцеговина, като неговият дял надвишава 50% в Северна Македония и Черна гора. Единствено в Украйна делът на въглищата достига „едва“ 28% от произведената електроенергия в страната.

Нещата се влошават с покачването на цените на квотите за емисии на въглероден диоксид, които служат за оправдание на местните правителства да изкисват и да гласуват нови финансови стимули за своите въглищни централи.

Всички подобни съоръжения в Западните Балкани са експлоатирани повече от 40 години. Според проучване на HEAL една средностатистическа въглищна централа в този регион отделя 20 пъти повече серен диоксид от която и да било друга централа в Европа.

Над 2000 души годишно губят своят живот заради отделените замърсители от производството на електроенергия чрез въглища.

Сараево, Прищина и Скопие редовно оглавяват класациите на най-замърсените градове.

За разлика от останалите части на Европа в Енергийната общност емисиите на въглероден диоксид не участват в търговията като ценообразуващ фактор.

В момента цената за един тон емисии въглероден диоксид в ЕС е приблизително 20 евро. Въглищните централи в Западните Балкани отделят около 45 млн. тона въглероден диоксид годишно (половината от които са в Сърбия).

Положението на Украйна е още по-плашещо, като страната годишно отделя по 46 млн. тона въглеродни емисии.

За периода 2015-2017 г. Сърбия, Босна и Херцеговина и Косово са отделили над 160 млн. евро от своя бюджет и от обществени социални фондове за поддръжка на въглищния сектор.

Това е много повече от инвестициите, които тези страни насочват към развитието на възобновяемата енергия.

Ако се премахне въпросното държавно субсидиране на въглищните централи в тези страни, цената на електроенергията ще се повиши с около 17% в Северна Македония, с 45% в Косово, с 58% в Босна и Херцеговина, с 62% в Черна гора и със 137% в Сърбия.

Човек лесно може да си представи политическите проблеми, които тези промени биха донесли в страни, където електричеството все още се възприема като обществено благо.

Страните от Енергийната общност се нуждаят от помощта на ЕС за преодоляване на синдрома на въглищата и пренасочване към възобновяемите енергийни източници, смята Копач.