Намирането на наследник на Юнкер - трудна задача

Европейската въртележка за персонални назначения отново се завъртя: държавните и правителствените ръководители на ЕС се очаква да обсъдят за първи път възможния наследник на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер в края на май. За 28 май - само два дни след европейските избори, е насрочена специална среща на върха, научи германският Handelsblatt от европейските дипломати.

100% сигурна срещата все още не е, но в Брюксел се смята за доста вероятна. И след последните европейски избори преди пет години ръководителите се срещнаха за кратко на вечеря в Брюксел на 27 май, за да обсъдят резултатите от изборите и да се подготвят за назначаването на водещи лидери на ЕС.

През 2019 г. вакантни ще са толкова длъжности, колкото никога досега не са се освобождавали през една година: трябва да се намерят нови председатели за Европейската комисия, Европейския съвет, Европейския парламент и Европейската централна банка. Решенията се очакват най-рано на редовната среща на върха на ЕС през юни. Специалната среща през май служи преди всичко за структуриране на сложния процес на вземане на решения.

Например възниква въпросът дали ЕС ще избере всички нови ръководители едновременно, или това ще стане на два етапа. Някои ръководители на правителства, включително и президентът на Франция Емануел Макрон, биха гласували в подкрепа на последния вариант, твърдят източници от Брюксел. В резултат на това на срещата на върха на 20 юни лидерите ще предлагат само кандидати за поста на председателя на Европейската комисия и на Върховен представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (позиция, която сега се заема от италианката Фредерика Могерини).

Към това се добавя и новият парламентарен председател, който трябва да бъде избран преди лятната ваканция. А кой ще ръководи Европейската централна банка и Европейския съвет в бъдеще ще се реши по време на втората стъпка на решения през есента.

Изборът на нов председател на ЕК вероятно ще бъде много по-сложен, отколкото беше преди пет години. По това време Европейският парламент много бързо взе решение за християндемократа Жан-Клод Юнкер.

"Кандидатът на най-голямата политическа група Жан-Клод Юнкер" може да постигне „необходимото мнозинство" в парламента, обявиха ръководителите на парламентарните групи на Европейския парламент след среща на 27 май 2014 г. в писмено становище.

И този път лидерите на групите ще се срещнат отново веднага след европейските избори, за да обсъдят кандидатите си за най-важния пост на ЕС. Но има много причини да се вярва, че решението този път едва ли ще падне толкова бързо и лесно.

Вероятно двете най-големи групи - ЕНП и Социалдемократите, вече няма да имат обикновено мнозинство в парламента след европейските избори и следователно ще се нуждаят от подкрепата на поне една трета група.

Либералната Алде, която според проучванията може да бъде третата по големина сила, едва ли ще бъде склонна да подкрепи кандидата на ЕНП Манфред Вебер. Алде започна кампания със собствения си екип, включително и комисаря по конкуренцията на ЕС Маргрете Вестагер.

Както и преди пет години държавните глави ще разгледат внимателно на своята специална среща на върха малко след европейските избори на какво да се договорили лидерите на парламентарните групи в парламента. Ако за Вебер няма явно мнозинство, други кандидати могат да влязат в играта.

В допълнение към Маргрете Вестагер в Брюксел често се спряга и името на Мишел Барние. Французинът нашумя като главен преговарящ за Brexit.

Според Договора за ЕС новият председател на Европейската комисия се предлага първо от правителствените ръководители и след това се избира от Европейския парламент. Затова всеки, който ще поеме позицията, се нуждае от подкрепа на мнозинството както в Европейския съвет, така и в Парламента.

Юнкер успя да получи веднага подкрепа от парламента преди пет години. В Европейския съвет той първоначално се сблъска със скептицизъм, тъй като много ръководители на правителства не искаха да приемат процедурата на върха, наложена от бившия президент на Европейския парламент Мартин Шулц.

Тъй като Юнкер бе министър-председател на Люксембург в продължение на 18 години, той в крайна сметка бе приет от държавните глави. Само тогавашният британски премиер Дейвид Камерън и унгарският премиер Виктор Орбан гласуваха против него.