Решението за Brexit – изваждане на предпазния механизъм за Ирландия от сделката

Има две основни възражения, и двете привидно приемани като очевидни истини. Всъщност и двете са явно погрешни.

Първо е идеята, че това решение ще предаде хората на Ирландия, на север и на юг от границата, като остави неразрешен жизненоважен въпрос, засягащ бъдещето им. Но независимо от това дали на някой му харесва или не, граничните въпроси не могат да бъдат напълно разрешени, докато не се постигне дългосрочна търговска сделка и не се открие точното естество на проблема.

Наистина, ще отнеме време на технологичните и административните решения да проработят, но те не са невъзможни и не бива да бъдат отхвърляни. Имайте предвид, че държавите-членки на ЕС прилагат различни ставки на данъка върху добавената стойност, което обикновено изисква гранични проверки. Те се избягват чрез обмен на информация, схеми за регистрация и процедури извън границите. Предизвикателството, поставено от Обединеното кралство, което ще бъде извън митническия съюз и единния пазар, би било много по-голямо, но проблемът не е непреодолим.

Също така Великобритания и Ирландия имат убедителен аргумент за поддържане на мека граница. След Brexit Обединеното кралство е по-малко вероятно да се отметне от това задължение. Имайте предвид също така, че в случай на Brexit без сделка - алтернативата, която ЕС изглежда желае да обмисли - то Брюксел, а не Лондон, ще призовава за нова инфраструктура на границата, за да се ограничи контрабандата и да се защити единния пазар. Твърдението, че настояването на Европа за предпазния механизъм произтича от нейната първостепенна грижа да поддържа невидима граница и мир в Северна Ирландия, е повече от неискрено.

Второто възражение е, че Джонсън ще обяви всяка отстъпка за победа, а ЕС, който иска да обезкуражи по-нататъшните измени от други членки, не може да позволи на Великобритания нищо, което изглежда като успех. Но ако това някога е било опасно, събитията от последните три години го опровергават. Никой друг член на Европейския съюз не би могъл да погледне на това, което се случи във Великобритания след референдума от 2016 г., и да си помисли: "Това е начинът."

Политиката на страната е разбита. Икономиката понесе сериозен удар, като предстои още по-голям. Двама премиери загубиха работата си. И репутацията на страната в света изглежда непоправимо увредена. Не е ли това достатъчна спирачка? Разрешаването на организиран изход от ЕС няма да заличи икономическата и политическата вреда, която Великобритания вече си нанесе. Нито пък ще гарантира успеха на Brexit, ако се предположи, разбира се, че европейските лидери са прави, че ЕС предоставя големи ползи на своите членове.

Разговорите и отказите да се говори са въпрос на стратегия, като най-добрият курс не винаги е очевиден. Не и в този случай. Европа трябва да помисли отново. Настояването за предпазния механизъм и отказът да се предоговори споразумението за излизане на Великобритания от ЕС са просто ирационални.