Неумолимият упадък на италианския капитализъм

Борсата в Милано е доминирана от старите вълци. Според водещия италиански икономически ежедневник Il Sole 24 Ore тя е в ръцете на само четирима от тях. Изданието ги нарича „80-годишните патоци“. Макар и родени преди Втората световна война, те все още имат дързостта да бранят или разширяват влиянието си върху италианската икономика, пише френското издание Les Echos.

Златни старчета

83-годишният Силвио Берлускони защитава със зъби и нокти медийната си империя от алчния поглед на френския си конкурент Венсан Болоре. 84-годишният Лучано Бенетон пое отново управление на компанията си, тъй като не пожела да се примири с упадъка й. 84-годишният Леонардо Дел Векио, известен като „златното старче“ на италианския капитализъм, отказва да мисли за заслужена пенсия. Основателят на компанията за луксозни слънчеви очила Luxottica опитва да придобие една от водещите италиански банки Mediobanca, след като се бори твърдо за сливането с френската компания Essilor. Що се отнася до Карло Де Бенедети, лидер в индустрията, роден преди 85 години, след като се оттегли от медийната си компания през 2012 г. и предаде управлението й на тримата си синове, сега той се стреми да си възвърне контрола върху бизнеса. „Те нямат нито компетентността, нито страстта, които са необходими, за да бъдат издатели“, заяви той.

Бенедети не е единственият ръководител, който дава толкова сурова оценка на наследниците си. Преходът между поколенията е едно от основните препятствия пред италианските компании, чието съществуване често изпреварва съвсем с малко това на основателите им. До такава степен икономиката на полуострова разчита на семейния капитализъм. Две трети от малките и средните предприятия в промишления сектор, 60% от листнатите компании на борсата в Милано и близо 41% от 300-те най-големи италиански компании са управлявани от основателите си или от един от наследниците им.

Идентифициране с патриарха

Това води до пълно идентифициране на патриарха с компанията му и до неистово желание от негова страна да контролира едновременно собствеността и управлението, а това често не му позволява да помисли за бъдещето. Всяка година 60 хил. компании са изправени пред деликатна смяна на ръководството, за която не са добре подготвени. В резултат на това само 30% от компаниите надживяват основателя си.

Макар че напредването на възрастта не е никакъв проблем за ръководителите на компании, увеличаването на размерите на предприятията е един от приоритетите на Confindustria. „Разрастването трябва да се превърне в мания за малките и средните предприятия“, смята председателят на организацията Винченцо Бокиа. „Утрешната индустрия се нуждае от подходящи размери, за да бъде конкурентна на световно ниво“, допълва той. Това обаче противоречи на принципите на италианската икономика, чието чудодейно възстановяване след Втората световна война се дължи до голяма степен на семейните малки и средни компании, които позволиха на страната да навакса изоставането си от съседните си страни.

Произведено в Италия

Малките компании, постигащи силен растеж, които стоят зад успеха на италианските продукти както на местния, така и на международния пазар, имаха безспорен успех в сектори като хранително-вкусовата промишленост и луксозните стоки. Но изключителната им уязвимост се прояви през последните 20 години с придобиването им от компании като LVMH, Kering, Lactalis и Nestlé. Според Италианската конфедерация на малките и средните предприятия (Confapi), макар че 72% от компаниите не са назначавали хора на ръководни позиции през последните две десетилетия, близо 34% са убедени, че ще имат нужда от нови лидери, за да отговорят на предизвикателствата на иновациите и дигитализацията.

В същото време квалифицираните служители стават все по-голяма рядкост. До 2023 г. близо 50 хил. работни места в емблематични за италианския износ сектори ще останат незаети, сочат данни на Confapi. Тя смятат, че проблемът се дължи на недостатъчните инвестиции в обучението на млади хора, които предпочитат да заминат в чужбина, след като получат дипломата си.

Дефицит на ръководни кадри

Макар малките и средните предприятия да изтъкват незаменимото си ноу-хау, те не могат да привличат най-квалифицираните ръководни кадри, да инвестират достатъчно в научно-развойна дейност и да предоставят най-добрите заплати и най-голямата производителност, тъй като губят в конкуренцията с големите чуждестранни компании.

Италия, която е известна в цял свят със своите марки, кухня и туристически забележителности, се оказа неспособна да създаде национален шампион в сектора на луксозните стоки, гигант в хранително-вкусовата промишленост или голяма хотелска верига.

В класацията Fortune Global 500, която подрежда 500-те най-големи компании в света, Италия отново загуби позиции през 2018 г. Тя вече е изпреварена не само от САЩ, Китай, Франция и Германия, но и от Австралия и Холандия.

За да преодолеят затрудненията, ръководителите на италианската индустрия може да почерпят вдъхновение от един от видните й представители, Джовани Фереро, който пое управлението на компанията си на 47 години през 2011 г. В крайна сметка той предаде ръководството на производителя на течния шоколад Nutella на един от служителите си, който не е част от семейството.

Днес Фереро инвестира два пъти повече в научно-развойна дейност от конкурентите си и ускорява експанзията на компанията в чужбина, към което баща му се отнасяше сдържано. Стратегията му позволи да премине границата от оборот от 10 млрд. евро. „Всяко поколение трябва да изследва нови граници и, ако е възможно, да надскача Херкулесовите стълбове“, обича да повтаря Фереро. Съвършен компас, задаващ новата насока за италианския семеен капитализъм.