Индустриалната стратегия на ЕК е изправена пред няколко предизвикателства

Очакваната Индустриална стратегия на Европейския съюз (ЕС) се очертава като крайъгълен камък на „Зелената сделка“ на Европейската комисия (ЕК), чиято идея е да даде възможност на блока, както да постигне своите цели в областта на климата, така и да засили своята роля в глобалната индустриална действителност на фона на нарастващата икономическа мощ на Китай и агресивната търговска политика на американския президент Доналд Тръмп, пише Euractiv. 

След реализирането на „Зелената сделка“ на ЕК сред представителите на Комисията по енергийни преходи, съставена от европейските и световни бизнес лидери, се появи ентусиазъм заради разкриващите се възможности.

През ноември 2018 г. тази комисия подкрепи целта на ЕК за нулеви емисии на въглероден диоксид до 2050 г. в Европа, позовавайки се на своя доклад „Възможна мисия“, който демонстрира техническата и финансова възможност за постигане на целта, включително и за онези сектори, където преходът би се осъществил най-трудно.

Година по-късно същата тази цел е потвърдена от ЕС, с което се проправя път към други големи региони в рамките на COP26, по-специално Китай, където последният доклад на комисията показва, че подобна цел може да бъде поставена и постигната.

Двете основни мерки от първите 100 дни на ЕК - „Законът за климата“ и Фонд „Справедлив преход“, са основни елементи за гарантиране на постигането на целта до 2050 г.

Но стъпките до осъществяване на подобно начинание могат да се окажат по-трудни от очакваното. Те ще изискват дълбока трансформация на енергийните системи чрез мащабно увеличаване на производството на енергия от възобновяеми източници, като паралелно с това трябва да се свие дела на изкопаемите горива в енергийния микс. Преходът също така изисква големи промени във всички енергоемки сектори. При сградите, транспорта и промишлеността тази промяна ще дойде с нови бизнес модели и чрез основните технологии, позволяващи използването на безвъглеродни източници на енергия.

Поради тази причина очакваната Индустриална стратегия на ЕС трябва да бъде определена като крайъгълен камък на „Зелената сделка“, който позволява на ЕС да постигне своите цели, като същевременно стимулира и икономиката си.

Бизнесът е оптимист – технологиите за отопление на домовете, производството на материали, транспортирането на хора и стоки без отделяне на вредни емисии, са известни и достъпни, но компаниите не могат да ги внедрят в мащаб и да процъфтяват икономически при липса на подходящи политики, с които да се гарантира, че зелените продукти и услуги могат да се позиционират по-добре от онези, произведени или имащи някаква допирна точка с изкопаемите горива.

Налагането в мащаб на цените на въглеродните емисии в онези сектори, които подлежат на по-труден преход, ще бъде от съществено значение за преодоляване на тази разлика в продуктите. Излагането на тези сектори на международната конкуренция изисква осигуряването на някаква форма на коригиране на границите. Двустранните търговски сделки могат също да бъдат мощен инструмент, който да помогне на големите търговски партньори на Европа, като Китай и Индия, да извървят пътя до нулеви емисии.

Евентуални споразумения с тези страни обаче няма да бъдат постигнати веднага. Ще се нужни години, за да бъде постигнат напредък. ЕС може и трябва да засили своята подкрепа по отношение на иновациите, насочени към промишлеността и внедряването на технологии за производство на зелени продукти и услуги. Основната цел на Индустриалната стратегия на ЕС трябва да бъде насочена към рамкиране на мерките и условията пред бизнеса за финансиране и развитие на подобни проекти, за да се направят необходимите стъпки към постигане на въглероден неутралитет до средата на века.