Заради промяна на политическите нагласи Европа показва твърдост пред миграцията

Изправена пред перспективата хиляди бежанци да пристигнат на южните й граници, Европа показва далеч по-твърд подход пред външните лица, отколкото преди пет години, пише Financial Times.

Промяната на нагласите, олицетворена от похвалата на председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен за Гърция, която тя нарече „щит“ срещу търсещите убежище и мигрантите, отразява трансформацията на политиката в Европа след кризата през 2015 г. Тогава рекордните 1,3 млн. мигранти кандидатстваха за убежище в блока, много от които опитваха да избягат от насилието в Сирия, Ирак и Афганистан.

Притокът беше значителен за редица страни членки, но най-силно той беше усетен в Германия, където канцлерът Ангела Меркел предизвика скандал с решението си да приеме стотици хиляди сирийски бежанци в страната.

В момент, когато министрите на външните работи на страните членки на ЕС се подготвят за извънредна среща в Загреб днес, политическите нагласи на Стария континент са станали значително по-студени и дефанзивни. Те отчасти са стимулирани от възхода на крайнодесни партии в Европа от кризата през 2015 г. насам.

Тази седмица твърдолинейният унгарски премиер Виктор Орбан обяви триумфално победа в дебата за миграцията в ЕС, като заяви, че дните, когато страната му е била „подложена на обиди, защото защитавахме границите си“, са отминали.

В отговор на въпрос дали използването на гумените куршуми нарушава международните принципи за защита на човешките права, гръцкият еврокомисар Маргаритис Схинас, отговарящ за защитата на европейския начин на живот, заяви, че не е работа на „комисията да предлага оперативно мнение или преценка на извънредна ситуация“. Говорителят на Комисията Ерик Мамер заяви вчера, че не е възможно да „даде положителен или отрицателен отговор“ на въпроса.

За някои политици втвърдяването на подхода е учудващо – знак, че несигурна Европа се обръща навътре към себе си, като същевременно не успява да приеме общи политики за интеграция и предоставяне на убежище, създаващи по-справедлива вътрешна система и откриващи законни пътища за миграция.

Лявоцентристката словенска евродепутатка Таня Файон казва: „Строим огради и гранични стени вместо да търсим общи европейски решения“.

Някои дипломати твърдят, че новият антимигрантски консенсус в Европа далеч не е изненадващ предвид мащабния приток през 2015 г. Лидерите на ЕС също така се стремят да демонстрират единен и решителен фронт пред изнудването, според тях, от страна на турския президент Реджеп Ердоган. ЕС не успява да създаде траен процес по преразпределяне на бежанците, които пристигат на Стария континент, принуждавайки го да се съсредоточава върху създаването на съюзи за задържането на потенциални мигранти в други страни, най-вече в Турция, като същевременно опитва да засили външните си граници.

Тази седмица Фон дер Лайен заяви, че ЕС ще задели 700 млн. евро за бежанската криза по гръцко-турската граница и ще изпрати сили на агенцията си за гранична и брегова охрана Фронтекс, включващи седем плавателни съда, два хеликоптера, един самолет, три автомобила с термални камери и сто допълнителни гранични стражи.

„Ако ЕС имаше механизъм за солидарност, той щеше да седне на масата в различна позиция. Изглеждаме много слаби в момента, когато пристигаме на масата за преговори с Турция“, казва Хане Бейренс, директор на Института по миграционна политика Европа.

В Европа лявоцентристките и десноцентристките политици преценяват, че вече не могат да заемат мека позиция по въпроси като миграцията и граничния контрол. В отговор на присъствието на откровено крайнодесни партии като „Алтернатива за Германия“ или австрийската „Партия на свободата“ управляващите партии в Европа, включително лявоцентристите в Дания или „Република, напред!“ на Еманюел Макрон, заеха агресивни позиции за миграцията.

“От 2015 г. насам фактическата миграционна политика на ЕС е единодушно политика, превръщаща Европа в крепост“, казва Филип Ламбер, един от лидерите на Зелената партия в ЕП. Според него за разлика от 2015 г., когато броят на новодошлите е нараснал с 1 млн. души, сега броят на мигрантите в Гърция все още е в десетки хиляди.

В неделя унгарското правителство затвори лагери или „транзитни зони“ за хора, търсещи убежище, по южната си граница със Сърбия, като заяви, че „коронавирусът и нелегалната миграция вървят ръка за ръка“.

Решението за спиране на приемането на молби за убежище, което беше взето и в Гърция, изглежда нарушава международното право, счита Върховният комисариат на ООН за бежанците.

Унгарският министър на правосъдието Юдит Варга защити хора за блокиране на достъпа до транзитните зони. „Има ситуация на вирус, това е законното основание“, каза тя пред Financial Times, потвърждавайки, че решението е било взето за неопределен период. „Това е временен инструмент, който може да се използва от всяка страна при възникването на криза с общественото здраве“, допълни тя, имайки предвид епидемията с коронавирус.

Но вече не само Орбан е на предни позиции за граничната политика на Европа. Ръководителите на ЕС, включително Фон дер Лайен и председателят на Европейския съвет Шарл Мишел, също са критикувани заради разточителните си похвали за гръцките власти тази седмица на фона на насилието по гръцката граница с Турция.

Външният министър на Люксембург Жан Аселборн призова ЕС в сряда да не обръща гръб на основните си ценности. „Нечовешко и неевропейско е да си затваряме очите. Всяка страна членка на ЕС има своите задължения. Европа трябва да може да окаже конкретна помощ на гърците в съответствие и при спазване на Женевската конвенция“, заяви той.