Българите живеят най-малко сред народите в ЕС

Българите са били с най-ниска продължителност на живота в ЕС през 2018 г., сочат данни на европейската статистическа служба Евростат, публикувани по повод днешния Международен ден на здравето. Средната продължителност на живота на сънародниците ни преди две години е била 75 години, което все пак е с два месеца по-дълго спрямо 2017 г. Жените у нас са живели средно 78,6 години, а мъжете – 71,5 години, което поставя и двата пола на последно място сред страните, за които са налични данни.

През 2018 г. българите са живели без никакви заболявания средно до 65,8 години, т.е. с година и три месеца повече спрямо 2017 г. Жените у нас живеят по-дълго без никакви болести в сравнение с мъжете – 67,6 години спрямо 64 години. Такава е тенденцията и в Европейския съюз като цяло – преди две години жените в съюза са живели в пълно здраве до средно 64,2 години спрямо 63,7 години за мъжете.

В ЕС жените са живели средно с 5,5 години повече от мъжете – 83,7 години спрямо 78,2 години, сочат данните на Евростат. Европейците са изживели около 77% и 81% от живота си без заболявания съответно при жените и мъжете.

Сред страните членки на ЕС, за които са налични данни, жените в Малта са живели най-дълго в пълно здраве през 2018 г. (73,4 години), следвани от Швеция със 72 години и Ирландия със 70,4 години, а при мъжете на най-дълъг живот без болести са се радвали жителите на Швеция (73,7 години), Малта (71,9 години) и Ирландия (68,4 години).

За сметка на това жените и мъжете в Латвия живеят най-кратко в пълно здраве, съответно 53,7 години и 51 години.

Жените са живели по-дълго в пълно здраве от мъжете в 19 страни членки на ЕС, като разликата между представителите на двата пола е относително малка. В пет страни тя е над две години – Полша (+3,8 г.), България (+3,6 г.), Литва (+2,8 г.), Латвия (+2,7 г.) и Естония (+2,3 г.).

На обратния полюс в седем страни членки на ЕС броят на годините без болести при жените е бил по-малък от този при мъжете. Най-голямата разлика се наблюдава в Холандия (-3,9 г.), Дания (-3,4 г.) и Финландия (- 3,1 г.).

Отделни данни, публикувани от Евростат днес, показват, че през 2016 г. Общо 4186 души в ЕС са починали от грип, което се равнява на 9 смъртни случая на един милион души население. Смъртността варира всяка година в зависимост от конкретния вирус, който заразява населението.

Възрастните хора са по-тежко засегнати от грипа от младите. През 2016 г. Смъртността при хората от 65 години нагоре е била 34 души на един милион души население, равняваща се на 70 на сто от починалите от грип в ЕС. Това е подобрение спрямо връхната точка през 2015 г., когато са регистрирани 58 починали на един милион души население, но все пак е малко над равнището от 2012 г., когато са умирали средно 27 души на един милион души население.

Уязвимостта на възрастните хора към грипа е причината ваксината срещу обикновения грип да е препоръчителна, особено за населението в напреднала възраст, отбелязва Евростат.

За сметка на това смъртността при хората до 65 години е била трима души на един милион души население, като тя е дори по-малка през предходните четири години.