Кристин Лагард: Солидарността е личен интерес

Управителят на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард предупреди, че заради икономическите и финансови връзки в еврозоната нито една държава няма да бъде пощадена от последствията на кризата, само защото те се случват другаде в блока. Тя призова правителствата да се подкрепят взаимно и отново поиска силен фискален отговор на последствията от пандемията.

Нейното изказване под формата на коментар, публикуван в няколко европейски вестника, стана факт по-малко от ден, след като европейските министри на финансите не успяха да се разберат за пакета от 500 млрд. евро да борба с ефектите от коронавируса.

„Ако всички държави не бъдат излекувани, то и другите ще страдат“, заяви тя. „Солидарността всъщност е личен интерес“, допълни Лагард.

Сред проблемните точки между правителствата за спасителната програма са условията за използването на кредитна линия от европейския спасителен фонд, както и текстът на съвместно изявление, който намеква за възможното издаване на общ дълг за финансиране на мерките.

„Накрая еврото трябва да остане стабилна, надеждна и успешна валута“, каза тя пред германското радио DLF. „Готови сме да работим за гарантиране, че не само кризата е решена успешно, но също и икономиката – като цяло в Европа, не само в Германия, отново се движи“, заяви тя.

Лагард участва и в предаване за френското радио Inter Radio в четвъртък. Там тя заяви, че концепцията за европейски фонд за възстановяване – предложена от френския финансов министър Брюно льо Мер, е много добра идея. Тя също така коментира и усилията на финансовите министри да постигнат единомислие.

„Дори и някои точки да са трудни и дебатите да са продължителни, а финансовите министри прекарват по цели нощи в тях – което не е изненадващо, има напредък, който се постига малко по малко“, заяви тя.

„Ако всеки излезе (от кризата – бел. ред.) сам за себе си, то това няма да е оптималният вариант“, допълни още тя.

В коментара й за няколко европейски вестника се казва също, че всеки месец на блокада струва на икономиката на еврозоната от 2% до 3% икономическо производство. Налице също така са „притеснителни знаци“, забележими в последните данни за икономическите индикатори.