Брюксел предупреди, че няма да дава празни чекове

Спасителният пакет на Европейския съюз в размер на 750 млрд. евро няма да дава на страните в блока празни чекове, грантовете и заемите от Брюксел ще бъдат отпускани срещу прилагане на реформи и ще се фокусират върху екологичните и дигитални приоритети на региона.

Ден след като Европейската комисия направи своето предложение за безпрецедентни стимули в помощ на засегнатите от коронавирусната пандемия държави, заместник-председателят на ЕК Валдис Домбровскис и еврокомисарят по икономическите въпроси Паоло Джентилони зададоха условията, по които 27-те страни членки ще могат да се възползват от средствата.

В основата на плана е т. нар. Инструмент за възстановяване и устойчивост в размер на 560 млрд. евро, чрез който ще бъдат отпускани големи суми за подкрепа на инвестиции и реформи. Но за да се стигне до средствата по него, европейските правителства ще трябва да подготвят планове за програми за инвестиции и реформи с хоризонт 2024 г.

Ако тези планове бъдат одобрени, комисията ще отпуска грантове или заеми на части в съответствие с изпълнението на зададените цели, които страните сами ще са си поставили.

Това означава, че за да може България да получи достъп до предложените за нея 9,282 млрд. евро, преди това ще трябва да изготви план за реформи и инвестиции, към които да бъдат насочени средствата, и който да бъде одобрен от ЕС. Ако се възползваме от този вид помощ, ще е необходимо и да бъде отчетен напредъкът, който постигаме по зададените цели.

Вчера от ЕК заявиха, че от посочената обща сума от 9,282 млрд. евро делът на безвъзмездните средства за нашата страна се предвижда да бъде 6,131 млрд. евро, а на заемите – 3,151 млрд. евро.

Но за някои държави обвързването на парите с изпълнение на дадени условия може да върне лошите спомени от времето на спасителните програми, когато отпускането на така необходимите средства беше обвързано с прилагането на строги мерки за икономии. Преимуществото този път е, че държавите сами ще определят изпълними за тях цели, които да бъда одобрени от Брюксел.

Джентилони също така подчерта, че този път процесът няма да предполага обвързващите ангажименти като тези, които бяха наложени на Гърция например.

„Искам да съм много ясен, тук не става въпрос за поставяне на условия и намеса от страна на Брюксел“, посочи той. „Става въпрос за това, че държавите членки ще поемат в свои ръце подсилването на собствения си растеж и социална среда, съгласувайки ги с нашите приоритети – на първо място дигиталния и „зеления“ преход“, заяви той.

Но въпреки неговите уверения подобни задължения може да не се приемат добре в столици като Рим, където властите са на приливи и отливи в отношенията си с Брюксел и където политиците традиционно са по-мнителни към даването на повече власт върху икономическите си политики в ръцете на ЕС. За други необходимостта плановете за реформи да бъдат съсредоточени върху дигиталния и екологичния аспект също може да се окаже препятствие, тъй като техния икономически фокус е другаде.

Но преди да се стигне дотам, планът за възстановяване на ЕС първо трябва да бъде одобрен от всички страни членки на ЕС, а обвързването на средствата с определени условия може да се окаже ключово за получаването на зелена светлина от държави членки като Австрия, Холандия, Швеция и Дания например.