Заявленията за убежище в ЕС падат до най-ниско ниво от над 10 години през април

Заявленията за убежище в Европа през април са намалели до най-ниското си ниво от повече от десет години заради затворените граници – мярка за овладяване на коронавируса Covid-19, съобщава Ройтерс, като цитира данни на Европейския съюз (ЕС).

Броят на молбите за убежище намалява до 8730 през април, което е 86% спад от 61 421 през февруари, според данни, предоставени на Ройтерс от Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (EASO).

ЕС затвори външните си граници през март и много от страните членки прекратиха регистрацията на заявления.

„Ясно е, че достъпът на потенциалните кандидати за убежище беше силно ограничен през последните няколко месеца, особено на тези, които подават първоначални молби за убежище“, коментира изпълнителният директор на EASO Нина Грегори пред Ройтерс. „Ситуацията за нуждаещите се от убежище несъмнено е много предизвикателна. Те бягат от насилие и преследване, а коронакризата допълнително усложни ситуацията“, посочва тя.

Повечето заявления от април 2020 г. са подадени от сирийци, афганистанци, венецуелци и колумбийци, показват данните на EASO.

През последните години търсещите убежище все по-трудно стигат до Европа. ЕС блокира традиционните сухопътни мигрантски маршрути и предостави помощ на Либия и Турция за спиране на нелегалните пътувания по море и суша.

През април Италия заяви, че няма да допуска до пристанищата си кораби с мигранти, тъй като портовете не се считат за безопасни заради пандемията. Малта каза също, че вече не може да гарантира спасяването на мигранти или да позволи влизането им в пристанищата по време на извънредното положение заради коронавируса.

Онези, които все пак стигнаха до Европа по време на най-тежката пандемична ситуация, но не са успели да кандидатстват за убежище, сега са изложени на по-голям риск, казва Питър Байънс, старши юрист в Европейския съвет за бежанци и изгнаници (ECRE), мрежа от повече от 100 неправителствени организации в 40 европейски държави.

Той пояснява, че те нямат достъп до здравни грижи заради липсата на статут, както и може да станат жертви на експлоатация.