ЕС ще наложи санкции на чиновници в Беларус

Лидерите на Европейския съюз ще изпратят послание за солидарност с белоруските протестиращи по време на спешна видеоконференция за кризата в сряда, заявиха представители на ЕС.

ЕС се съгласи да наложи санкции на беларуските чиновници, които смята за виновни за измама при изборите и възпирането на масовите протести, последвали вота на 9-и август, който за пореден път беше спечелен от  Александър Лукашенко. Неговите опоненти твърдят, че изборите са били фалшифицирани, информира Ройтерс.

„Хората на Беларус имат право да вземат решение за бъдещето си и свободно да избират своя лидер“, заяви Шарл Мишел, председател на Европейския съвет, който представлява 27-те национални правителства, при обявяването на видеоконференцията.

„Насилието над протестиращите е неприемливо и не може да бъде допуснато“, допълни той.

Върховният представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел призова в понеделник за "задълбочено и прозрачно разследване" на информацията за злоупотреби и лошото отношение към хиляди протестиращи.

„Изходът от кризата е чрез прекратяване на насилието, чрез деескалация, чрез диалог и без външна намеса“, заяви говорител на ЕС.

Ръководителите на 27-те държави ще обсъдят каква конкретна подкрепа може да бъде предоставена на Беларус, където стотици хиляди хора протестират след изборите и искат оставката на Лукашенко. Това се явява в най-голямото предизвикателство в 26-годишното му управление.

Стратегията: „тояга и морков“

Литва, която граничи с Беларус, предложи европейски фонд за жертви на репресията. В предложението се казва, че 50 милиона евро, вече заделени за Беларус, трябва да бъдат пренасочени за заобикаляне на държавните институции и подкрепа за гражданското общество.

Полша, също съседка на Беларус, обяви първоначални 13 милиона долара за стипендии за беларуски учени и финансиране за независими медии. Властите в страната също заявиха, че ще отворят границите си за белоруските търсещи убежище.

Опасявайки се от налагането на нови санкции срещу Беларус, без да даде алтернатива на Лукашенко да търси по-тесни връзки с Русия, Полша също заяви, че еврофондовете трябва да постъпят в Беларус чрез Европейски фонд за демокрация, който подкрепя проекти от Украйна до Тунис.

Полша, трите прибалтийски държави и други призоваха за посредничество на ЕС между Лукашенко и опозицията.

Преди оспорваните избори отношенията между ЕС и Беларус се подобриха, като блокът свали някои санкции срещу Минск, след като Лукашенко освободи политически затворници през 2016 г.

ЕС все още има ембарго на оръжие за Беларус, както и забрана за продажба на оборудване, което може да се използва за репресии.

Първият набор от нови санкции на ЕС, който се очаква да бъде финализиран през следващите седмици, ще обхване само малко служители. Ще им бъде забранено да влизат в блока и всичките им активи, държани там, ще бъдат замразени.

Говорител на германското правителство заяви в понеделник, че всички по-нататъшни санкции ще зависят от това как реагира Минск, предполагайки, че ЕС може да ги засили, ако Лукашенко избере повече насилие, или да ги облекчи, ако отстъпи и освободи задържаните.