Какво означава за Европа победата на Джо Байдън?

След дълги четири години упорити препирни, критики и откровена враждебност, Европа може да диша спокойно - най-накрая се отърва от Доналд Тръмп, пише в коментар по повод победата на Джо Байдън европейското издание Politico.

Много европейски лидери се опасяваха, че втори мандат за Тръмп би сложил край на трансатлантическите връзки, които са в основата на просперитета на Стария континент от Втората световна война насам.

Джо Байдън е златна възможност не просто да се възстанови алиансът между двете страни на Океана, но да се обнови и развие за следващите десетилетия. Очакванията са, че само за една нощ тонът на разговорите ще се промени от враждебен в такъв с взаимно уважение.

Но дори и тези очаквания да са твърде оптимистични, Европа има шанса да поднови връзките си със САЩ. В условия на пандемия, потенциална климатична катастрофа и растящ авторитаризъм, би било лудост да не го стори, пише Politico.

Изданието анализира някои области, в които двете страни имат традиционни отношения, и какъв ефект би имала промяната в Белия дом.

На първо място това е търговията. Доналд Тръмп гледаше на Европа като враг в търговско отношение и наложи мита на вноса на европейски стоки (вина, стомана и алуминий). Вероятно отношенията в тази област ще се подобрят, но едва ли можем да очакваме администрацията на Байдън бързо да се върне на старото положение. Основно защото демократите традиционно се обявяват в защита на американските работни места и реално подкрепят политиката на досегашния президент на страната.

Така че едва ли ще е лесно да се преговаря в този аспект, още повече, че търговският дефицит на САЩ с Европа е в размер на 170 млрд. долара годишно. Няма да има лесни решения и за облагането на технологичните гиганти, както и по дългогодишния спор за субсидиите за Airbus и Boeing.

Надежда за бързи промени обаче има за околната среда. Победата на Джо Байдън дойде твърде късно, за да спре излизането на САЩ от Парижкото споразумение, но очакванията са, че той ще започне стъпки за завръщане още щом стъпи в Белия дом. За Европа това ще бъде сигурен знак, че САЩ са загрижени и ще участват в борбата с климатичните промени.

Отношенията между САЩ и Китай са в риск, но е много вероятно това да не се промени под управлението на новия американски президент. Китай се приема като най-голямата заплаха за интересите на САЩ и в лагера на републиканците, и от демократите. На този етап Европа още не възприема азиатския гигант като проблем, вероятно и никога не би го разпознала като такъв.

Но не във всяка държава от ЕС настроенията са такива - проблемът е Германия, която има тесни търговски контакти с Китай, пише Politico в своя коментар.

Вероятно Байдън ще се опита да привлече Европа, и основно Германия, в коалицията срещу растящото влияние на Китай на международната сцена. Големият въпрос тук е дали Старият континент ще се присъедини.

В дневния ред НАТО все още си стои очакването публичните разходи за отбрана да бъдат 2% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страните, членуващи в организацията. Вероятно Байдън ще бъде по-възпитан от Тръмп в напомнянето на това изискване към страните от Европа.

Китай е основната заплаха за сигурността в очите на САЩ, но Байдън ще даде да се разбере, че Европа ще трябва да се противопостави на руските и китайските опити за доминиране.

Каквито и критики да има за външната политика на Доналд Тръмп, трудно да е да се отрече, че той постигна напредък в Близкия изток и успокои напрежението между Израел и някои от неговите съседи. Затова ще бъде трудно на Джо Байдън да аргументира решение за завръщане в ядрената сделка с Иран, още повече, че Техеран отново започна да обогатява уран и стана по-войнствен към своите съседи.

Европа обаче смята ядрената сделка за голям дипломатически пробив и би очаквала САЩ да се завърне и в това споразумение. Вероятно това няма да стане, макар че Вашингтон ще направи някои отстъпки за Иран, прогнозира Politico.