Турция и Ердоган имат шанс да правят нещата в икономиката по различен начин

Критикувано отдавна заради неконвенционалната си икономическа политика, правителството на Турция започва да предприема стъпки към по-рационален подход, пише Bloomberg.

Корекцията първоначално беше предизвикана от уволнението на гуверньора на централната банка на страната Мурат Уйсал, а след това и озадачаващата оставка в неделя на финансовия министър Берат Албайрак. Последният, който е син на президента Реджеп Ердоган, беше заменен скоропостижно от Лютфи Елван, уважаван политик от Партията на справедливостта и развитието (ПСР) и бивш вицепремиер. Бившият финансов министър Наджи Агбал поема ръководството на централната банка.

Толкова опитен ръководен екип в икономиката е добре дошла промяна, но задачата му ще бъде усложнена от крайната централизация на властта в Турция и геополитическия риск.

Този преход със сигурност ще бъде запомнен със своята особеност. Албайрак обяви оставката си чрез съобщение на акаунта си в Instagram. То беше толкова лошо формулирано, че часове наред работната хипотеза беше, че акаунтът му е бил хакнат. Необходим беше почти един ден, преди правителството на Ердоган да даде ясен сигнал, че оставката е била приета. Междувременно турската лира постигна ръст от почти 6% спрямо долара в понеделник, което не е особен знак за доверие в бившия министър.

Все още не е ясно каква е причината за оставката на Албайрак. Изборът му на социална мрежа, на която да обяви решението си, може да сочи, че го е взел, без да каже на тъста си. Една от възможните причини за оставката му може да е, че не беше консултиран преди Ердоган да уволни Юсал. Друга възможност е турският президент да е изпаднал в немилост заради значителното намаляване на резервите от чуждестранна валута на страната през последните 12 месеца и признатата неотложна нужда от промяна.

Каквато и да е причината, резултатът потенциално е положителен. Агбал е известен с критиките си към управлението на икономиката от Албайрак и то с основание. Елван и Агбал заедно ще отговарят за поправянето на макроикономическите дисбаланси на Турция. Те ще трябва да започнат да повишават номиналните лихвени проценти, за да превключат на политика на положителни реални лихвени нива. Нарастват очакванията за следващото заседание на комисията по парична политика на централната банка, планирано за 19 ноември.

Отговарянето на тези очаквания няма да е лесно. Преминаването на Турция към изпълнителна президентска система през 2018 г.  навреди на независимостта на икономическите й институции. Намесата на държавните ръководители в провеждането на паричната политика става все по-обичайно. Представители на правителството и Ердоган направиха изявления за лихвената политика. За да си върне доверието на финансовите пазари, новият икономически екип ще трябва да демонстрира независимостта си.

Той ще трябва да го постигне във време на растящ геополитически риск за Турция. Американската администрация при президента Джо Байдън вероятно няма да е толкова снизходителна към Турция в сравнение с Доналд Тръмп, който използва президентските си прерогативи, за да предотврати възможна икономическа ответна реакция срещу Ердоган.

САЩ готвят санкции заради придобиването от Турция на руската зенитно-ракетна система С-400. Същият резултат може да очаква и турската държавна банка Halkbank заради предполагаеми нарушения на иранските санкции. Конфликтът с ЕС заради  морските граници в Източното Средиземноморие може в крайна сметка да доведе до санкции на съюза срещу Турция до края на годината.

Елван и Агбал ще се нуждаят от помощта на Ердоган, за да постигнат целта си да върнат Турция към устойчив растеж. За турския президент това ще означава да позволи на новия екип да промени икономическата политика въпреки твърдата му и често повтаряна вяра, че високите лихвени проценти водят до инфлация. Във външната политика това ще означава по-голям фокус върху дипломацията и по-малко прибягване до твърдолинейни тактики, за да се намали геополитическият риск.

Дори с този болезнено необходим преход в турското икономическо ръководство резултатът в крайна сметка ще бъде определен от Ердоган. Доколко иска той да поправи институционалните недостатъци, породени от преминаването на Турция към свръхцентрализирано президентство?