Защо Германия трябва да закрие финансовия си регулатор?

Германският финансов регулатор BaFin отпразнува 18-я си рожден ден по доста позорен начин. Само месец след като навърши пълнолетие, институцията се сблъска с огромно национално смущение: мащабна измама, довела до колапса на платежната компания Wirecard. Това е първият път, в който компания от такъв ранг, член на индекса на сините чипове Dax 30, се проваля с гръм и трясък.

Регулаторът не само не е успял да контролира ефективно Wirecard. BaFin, както се оказа, активно е осуетявал опитите на критиците да разкрият измамата. С безпрецедентна забрана на късите продажби институцията на практика забрани на нарастваща група скептични инвеститори да залагат, че цената на акциите на Wirecard ще падне и подаде иск срещу журналисти от FT, които от години алармират за проблеми в компанията.

BaFin се защити срещу критиките в сагата Wirecard, като се аргументира, че няма пълна юрисдикция над групата. Регулаторът обаче има пълна юрисдикция над Wirecard Bank, изключително важно дъщерно дружество, и очевидно е можел и е трябвало да бие аларма, вместо да заглушава онези, задействали други аларми, пише FT в свой анализ.

Сега се повяват още подробности за ролята на BaFin в аферата. Десетки служители на регулатора са търгували с акции на Wirecard, някои в съответствие с правилата за оповестяване на регулатора, други в нарушение. Чак преди два месеца BaFin най-накрая забрани на персонала да инвестира в компаниите, които регулира. Това ужаси регулаторите в другите страни, защото демонстрира  действието на изключително нестабилни стандарти в германския надзор.

През последните месеци парламентаристите повдигнаха разбираеми въпроси дали изпълнителният директор на BaFin Феликс Хуфелд трябва да остане на работното си място. Дали обаче не е време да се премахне самият регулатор, пита се FT.

Bundesanstalt für Finanzdienstleistungsaufsicht, както е пълното име на регулатора, има неспокойна история. В рамките на две години от създаването си, през 2002 г., институцията позволи на висш мениджър да присвои милиони евро, като по-късно беше развенчан в съда заради несъществуващия си вътрешен контрол. Пет години по-късно регулаторът претърпя сериозно нарушение на данните, когато изтекоха подробности за проблемните заеми на банковия сектор.

Най-важното е, че в продължение на много години BaFin беше слаб регулатор на най-системната финансова институция в страната, Deutsche Bank. Deutsche стана известна на американските власти с агресивния си лост и несигурен надзор. BaFin бавно искаше нови инжекции от капитал, което нарушаваше оцеляването на банката в различни моменти през последните години.

Регулирането на финансите винаги е предизвикателство. Шансовете обаче явно винаги са против BaFin. Регулаторът е базиран в Бон, на два часа от Франкфурт, благодарение на политическо споразумение за осигуряване на работни места в бившата западногерманска столица. Базата предполага провинциализъм, подходящ за надзора на вътрешно фокусирани спестовни банки и застрахователи, но не и за глобални гиганти.

Решението Европейската централна банка да стане централен надзорник на големите банки повиши качеството, но това беше допълнителен удар за BaFin, тъй като опроверга позициите на някои от най-добрите му служители. Регулаторът страда и заради лошите си отношения с Bundesbank, която контролира икономиката и паричната политика под крилото на ЕЦБ. Образът на Bundesbank отразява глобалните възприятия за силна германска икономика. BaFin отразява възприятията за слабия германски банков пазар.

Осигуряването и прехвърлянето на регулаторната отговорност към германската централна банка и ЕЦБ изглежда още по-логично сега, отколкото преди десетилетие, когато такъв ход беше предложен за първи път от правителството (но отхвърлен от централната банка).

Можем да си припомним какво се случи във Великобритания. В навечерието на финансовата криза през 2008 г. Обединеното кралство катастрофално сбърка финансовото регулиране и голяма част от банковия сектор се срина. Отговорът на провала обаче беше ефективен: правителството премахна тогавашния орган за финансови услуги и предаде регулацията на по-малко опетнената централна банка на страната. Това премахна пропуските между съответните им отговорности и рационализира връзките между изготвянето на икономическата политика, финансовата стабилност и надзора.

Необходима е обаче по-фундаментална промяна. Истината за политиците навсякъде, не само в Германия, е, че регулирането не е в крак с бързите промени във финансовата индустрия. Компаниите за плащания и финансови технологии като Wirecard сега са далеч по-големи от много банки и също толкова системно важни. Те трябва да бъдат поставени под същия регулаторен чадър преди да дойде следващата буря.