ЕК не е доволна от плановете на страните за икономическо възстановяване

Плановете, предадени от страните членки на Европейския съюз до момента, за пакета от 1,8 трлн. евро за икономическо възстановяване след коронавируса не отговарят на изискванията за реформи и трябва да бъдат подобрени. Поне на това мнение е Европейската комисия, посочват трима дипломатически източници пред Ройтерс.

Слабата оценка на ЕК, споделена с представителите на 27-те членки по време на среща при закрити врата на 7 януари, подчертава трудната задача на ЕС да похарчи толкова много пари.

Забрани, политически борби и история на измами рискуват да навредят на усилията за възстановяване на страните от блока след пандемията.

„На плановете им липсват структурни реформи, стратегическа визия, конкретни цели и ефикасност на разходите. Още много работа трябва да бъде свършена“, посочва един от брюкселските дипломати, цитирайки критиките по време на срещата.

Друг дипломат заяви, че според ЕК някои от плановете не са достатъчно конкретни и им липсват измерими цели.

Трети посочва: „Повечето правителства са добри в харченето на пари, но не толкова добри в реформите. Те трябва да ревизират плановете си, за да вземат това предвид. Те трябва да работят много, за да бъдат способни да усвоят парите бързо и да ги похарчат за стойностни проекти“.

Заложени са 1,1 трлн. евро от бюджета на блока за 2021-2027 г., както и допълнителните 750 млрд. евро от съвместния дълг на ЕС.

От ЕК не посочват кои държави са представили най-лошите планове, допълват източниците.

27-те страни членки разполагат с време до края на април, за да представят окончателните си предложения пред ЕК. След това те трябва да бъдат одобрени от другите членки на ЕС, преди парите да бъдат отпуснати към правителствата през втората половина на годината.

„Ако тези първоначални планове не бъдат одобрени, ако те са за боклука, не трябва да бъдат приемани от Комисията. Дори и да бяха, нетните платци щяха да ги блокират“, коментира третият източник на Ройтерс, имайки предвид богатите страни членки, които държат особено средствата им да не бъдат пропилявани.

Досега по-малко от половината страни в ЕС са представили първоначални планове и ЕК вече напомни на тези, които не са, да побързат, посочват източниците.

В понеделник еврокомисарят по икономическите въпроси Паоло Джентилони заяви, че след разговори за националните планове за възстановяване със страните от еврозоната е постигнат „добър напредък“, но е необходимо да бъде „увеличена амбицията за реформи“.

Много от първоначалните планове трябва да бъдат „подсилени“ с още детайли за времевата рамка и целите, за да се гарантира, че парите са правилно похарчени, допълни той.

В края на октомври вицепремиерът Томислав Дончев заяви по време на онлайн представяне на Националния план за възстановяване и устойчивост на България, че страната ни ще получи над 12 млрд. лв. безвъзмездно финансиране и до 9 млрд. лв. заемни средства.

Най-голяма част от парите, които България може да получи по Плана за възстановяване и устойчивост на ЕС, или общо 4,5 млрд. лева, ще отидат за Стълб „Зелена България“, който е с фокус върху устойчивото управление на природните ресурси. Кръгова и нисковъглеродна икономика, Биоразнообразие и Устойчиво селско стопанство са трите области, към които ще бъдат насочени политиките и средствата, стана още ясно.