Реформата в ОСП започва с добри намерения и завършва с битка за пари

Реформата на Общата селскостопанска политика (ОСП) винаги започва с добри намерения и завършва с борба за пари, в която доминират големите стопанства, пише в коментар европейското издание Politico.

Финалните преговори по рамката започват на 25 май, а европейските институции отдавна се опитват да намерят по-справедливо разпределение на 270-те млрд. евро субсидии до 2023 година.

ОСП е най-старата политика на ЕС и по нея се разпределят около 1/3 от общия бюджет на общността. Но критиките към нея отдавна сочат, че от парите се възползват големите стопанства, които нямат нужда от европейска подкрепа, а малките фермери си остават все така бедни.

"Все още сме в ситуация, че 80% от подкрепата отива към 20% от бенефициентите", коментира зам.-председателят на ЕК Франс Тимерманс.

Опитите на Брюксел за по-справедливо споразумение могат да ударят на камък, коментират източници на Politico. Според тях са възможни единствени "козметични" промени, макар че Португалия, която е ротационен председател на общността до края на юни, се опитва да спечели кредит на доверие при преговорите.

Според експерти най-големият проблем при преговорите за реформата не е "позеленяването" на сектора, каквито притеснения имаше. Споровете се водят около разпределянето на средствата. Факт е, че бюджетът на ОСП е с 46 млрд. евро по-малък спрямо нивата преди Brexit, което кара преговарящите да се опитват да вземат колкото се може повече от средствата.

Държавите от ЕС и Европейския парламент водя преговори как да приложат инструментите за справедливо разпределение, предложени от Европейската комисия през 2018 година. Те например включват таван на субсидиите, като парите, които фермерите, получат над определен праг, трябва да бъдат облагани със специални данъци. Средствата от тези данъци приоритетно ще се разпределят към малки и средни земеделски стопанства.

Според Politico е малко вероятно тази система да бъде наложена в ЕС, след края на преговорите. Причината е желанието на страните от общността да имат възможно най-голяма свобода при разпределянето на фондовете. В много от страните от бившия комунистически блок пък има големи стопанства, наследство от колективизацията на селското стопанство.

Критиците на ОСП са категорични - никога няма да има справедливо разпределение на средствата, докато то зависи от това колко декара обработват стопаните.