Превземането на Афганистан напомня на Европа, че няма общ план за бежанците

Все пак втори дипломат от ЕС казва, че се очакват разговори на високо равнище по въпроса между двете страни през следващите дни. Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел писа в Twitter в неделя, че е обсъждал въпроса с турския президент Реджеп Тайип Ердоган.

Турция обаче не е единствената страна, която се очаква да играе роля. В петък Филипо Гранди, върховен комисар на ООН по въпросите на бежанците, прогнозира, че „всяко изселване“ на афганистански бежанци вероятно ще засегне непосредствените съседи на страната, включително Пакистан, Иран и Таджикистан.

Той подчертава необходимостта хуманитарна помощ да отиде на тези места, ако световната общност иска да задържи афганистанските бежанци по-близо до дома им. „Ако помощта за тези страни не е последователна, тогава би имало силен риск движението да продължи към Европа“, казва той.

Мишел определя миграцията като „трънлива“ тема за ЕС и посочва възможността да работи с държави извън ЕС по този въпрос. Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен обещава да повдигне темата за глобална програма за презаселване на бежанци на предстоящо събиране на лидерите на държавите от Г-7.

Фон дер Лайен посочи още, че ЕС ще увеличи хуманитарната помощ за Афганистан над настоящите 57 млн. евро, предвидени за 2021 г. Работата в самия Афганистан, разбира се, поставя значителни предизвикателства. Лидерите на ЕС подчертават, че хуманитарна помощ не може да мине без одобрението на местните власти.

Въпреки дългогодишните протести на някои лидери на ЕС, огради започват да се появяват по някои от външните граници на ЕС. Дипломати пък обсъждат дали заграждането на хора трябва да се превърне в по-често срещан подход.

Когато през 2015 г. Унгария изгради бариера по границата си със Сърбия и Хърватия, структурата бързо се превърна в символ на популизма. Междувременно отвъд Атлантическия океан Доналд Тръмп се зарече да построи гранична стена по границата с Мексико. Проектът беше реализиран в голяма степен.

Тогавашният председател на Комисията Жан-Клод Юнкер предупреди Будапеща, че „стените и оградите нямат място в държава членка на ЕС“. Изглежда това убеждение ерозира с течение на времето - стига пари от ЕС да не са замесени.

Комисията не критикува Литва, когато наскоро обяви проект на гранична ограда, за да се предпази от потока нелегални мигранти от Беларус. Всъщност говорител на Комисията заяви, че „в ситуацията, пред която е изправена Литва, такава бариера наистина би могла да бъде добра идея“, като същевременно поясни, че проектът няма да се финансира с европейски пари.

Сега Гърция насочва усилията си за изграждане на огради заради афганистанските мигранти. В петък гръцкият министър на защитата на гражданите Михалис Хрисохоидис посети границата на страната с Турция и обеща да запази разделителната линия „сигурна и непробиваема“. „Ние, като европейска държава, участваме в институциите на Европейския съюз“, каза той. "Въпреки това, като държава, ние не можем да чакаме бездейно за възможните последици“, коментира още министърът.

Наблюдатели припомнят и как Фон дер Лайен, по време на посещение в Гърция през миналата година, коментира, че стената е „нашият европейски щит в тези времена“.

В рамките на ЕС обаче има натиск да се помогне на афганистанци да дойдат действително в Европа. През последните дни комисарят по вътрешните работи на ЕС Илва Йохансон призова държавите членки „да увеличат квотите за презаселване“ за афганистанците. Фон дер Лайен повтори този призив в събота. Тя предлага „необходимите бюджетни средства“ за страните от ЕС, които „засилват и помагат при презаселването на бежанците“.

Върховният представител на ЕС по въпросите на външната политика Жозеп Борел представи още по-амбициозна идея. Пред Европейския парламент Борел спомена за възможността да се позове на неизползвана досега клауза на ЕС, известна като Директива за временна защита.

Мярката, въведена през 2001 г. след бежанската криза в Косово, предлага незабавна защита на категория бежанци и позволява на страните от ЕС да преразпределят тези бежанци на доброволни начала. За разлика от много други инициативи на ЕС, тази не изисква единодушие, а само мнозинство. Служители на ЕС обаче са скептични и за това.