ЕК показа работен план за прехода на енергоемката индустрия

Енергийно интензивната индустрия в ЕС е едно от големите предизвикателства пред климатичните амбиции на общността. Производството на химикали, стомана, цимент, хартия, минната индустрия и други се характеризират с високо потребление на енергия и висок въглероден отпечатък, но те са основни за икономиката в ЕС, доставяйки суровини за останалата индустрия.

През 2020 година в тези дейности са заети 7,8 млн. души, а добавената стойност за икономиката се изчислява на 549 млрд. евро. През 2019 година обаче енергоемките предприятия са едни от големите замърсители - емитирали са 22% от общите вредни емисии на общността.

Затова и Европейската комисия (ЕК) публикува работния документ, на базата на който ще изработи визията си за прехода на тези сектори към беземисионно бъдеще и стартира консултации със заинтересованите страни, които ще продължат 8 седмици. Очаква се до началото на 2022 година Брюксел вече да има основните виждания как ще продължи развитието на този икономически сектор.

За да се впишат в новите реалности компаниите от енергоемките индустрии трябва да се откажат от дългогодишни практики, да променят бизнес моделите си и да направят инвестиции, които в дългосрочен план да им позволят да намалят своя въглероден отпечатък. В същото време средата се променя много бързо.

Така енергоемките компании се изправят пред редица предизвикателства, сред които увеличеното търсене на основни суровини, особено когато става въпрос за материали, които са в основата на новите технологии, запазване на конкурентоспособността и устойчивостта. В своя работен документ от ЕК посочват, че ще разчитат на кръговата икономика и очакват мнението на заинтересованите страни за увеличаване на нивото на рециклиране, за да може част от нужните суровини да се набавят по този начин.

Между 1990 година и 2014 година енергоинтензивна индустрия вече намали съществено емисиите, но нисковъглеродната икономика и целите до 2050 година изправя сектора пред нови изисквания - до 2030 година емисиите трябва намалеят с 23% спрямо нивата през 2015 година, а 20 години по-късно - и с поне 95%.

Нещо повече - енергоемките предприятия не само, че трябва да работят за своя въглероден отпечатък, а заради факта, че те тяхната продукция е основна и за други, означава, че те ще трябва да дадат своя принос и за позеленяването на цялата европейска икономика.

Но всичко това има своята цена - анализи показват, че няма яснота колко ще струва въвеждането на нискоемисионните технологии. Пример в тази насока са дейностите по улавяне, съхранение и повторно използване на въглероден диоксид. На теория те звучат много добре, но все още е твърде рано дали могат да бъдат реализирани и въобще има ли икономически смисъл да се работи в тази насока.

Новите технологии могат да направят бизнеса по-конкурентен в бъдеще, но сега все още са много по-скъпи от изкопаемите горива.

Възобновяемите енергийни източници могат да се приложат в сектори, които разчитат на електроенергията и могат директно да заменят енергийния ресурс. Те също ще са фактор и за производството на зелен водород, макар на този етап технологията за производство на водород чрез електролиза на водата да е по-скъпа.

На този етап бизнесът - и в Европа, и по света, вече започна да се подготвя за енергийната трансформация, е отбелязано още в документа на ЕК. Финансират се проучвания, развиват се пилотни проекти и в някои случаи - дори и тестово производство. Но като цяло технологиите още не са достатъчно добре развити, понякога е нужна и координация с държавни институции и публични инвестиции, като например в инфраструктура.