Лобизмът на европейските банки срещу по-строгите капиталови правила е пред провал

Европейските банки се провалят в лобистките си усилия срещу предстоящите по-строги капиталови правила, които могат да ограничат способността им да увеличават възвръщаемостта за акционерите, съобщава Bloomberg, позовавайки се на запознати източници.

Кредиторите очакват Европейската комисия (ЕК) да отхвърли искането им да запазят значителна свобода при оценка на риска на собствените си заеми, когато регионът приложи световните банкови стандарти, известни като Базел III, сочат запознати източници. Предложение на Комисията по въпроса се очаква този месец, след което страните членки ще трябва да вземат решение.

Банките сега са фокусирани върху това да спечелят допълнителна гъвкавост в други сфери, например по-облекчени условия за оценка на капитала, изискван да поддържат срещу ипотеки, казват те.

В рамките на цяло десетилетие след финансовата криза международните регулатори принуждават банките да увеличават капиталовите си резерви, за да избегнат повтаряне на кредитната криза от 2008 г. и последвалото спасяване на данъкоплатците.

Неистови усилия

Една от най-важните части от актуализираните стандарти Базел е твърдото ограничение за степента, до която банките могат да изчисляват сами кредитния риск, вместо да използват стандартизиран подход. Банковите лобита твърдят, че това трябва да бъде разделено като допълнително изискване, оставяйки няколко от съответните им капиталови буфера без промяна.

Банковите ръководители често твърдят, че по-високите банкови изисквания ограничават способността им да кредитират бизнесите и по-широката икономика. Законодателството е от особено значение сега, тъй като кредиторите се опитват спечелят на своя страна инвеститорите, след като регулаторите наложиха ограничения върху капиталовата възвръщаемост по време на пандемията. Банките, включително френският кредитор BNP Paribas, вече сигнализират, че искат да засилят възвръщаемостта следващата година, макар че прилагането на Базел III може да натежи върху плановете на други банки.

„Разбира се, банките полагат последни неистови лобистки усилия и опитват отново някои от старите аргументи, които вече са отправяли“, казва Каролин Роджърс, генерален секретар на Базелския комитет по банков надзор, на конференция в сряда.

Група централни банки и регулатори обаче също се намесиха миналия месец и изпратиха писмо до Комисията, призовавайки Европа да не ограничава или отлага стандартите Базел.

Това писмо вероятно потуши призивите на банките за паралелни капиталови изисквания, казват запознати източници. Сега банките се готвят да фокусират лобистките си усилия върху това да гарантират, че ЕС ще предприеме по-задълбочен подход по капиталовите изисквания за ипотеките, ще предостави изключения за заемите към компании без кредитен рейтинг и ще позволи гъвкавост при изчисляването на т.нар. оперативен риск, казват те.

Европейската комисия е отказала коментар по въпроса. Прилагането на стандартизирания подход за всички капиталови буфери „свръхнатоварва“ банките и икономиката, заяви говорител на Европейската банкова федерация в имейл до Bloomberg.

Решаването на проблеми, като например как да се третират компании без рейтинг, ще помогне „да се избегне стръмно увеличение на разходите за кредитиране“, казват от федерацията.

Стандартите Базел ще бъдат приложени стъпка по стъпка до 2028 г. Очаква се те да увеличат капиталовите изисквания за най-големите банки със средно 23%, заяви федерацията миналия месец.

Елизабет Маккол, член на надзорния съвет на Европейската централна банка, заяви, че по-високите капиталови изисквания са показали своят стойност по време на пандемията, когато банките са успели да продължат да отдават заеми, дори при затваряне на страната.

„Разводняването на реформите Базел III в Европа заради т.нар. опасения около възстановяването поставя в риск по-широкото доверие, на което сега се радват европейските банки и това доверие е нещо, което знаем, че ще е нужно при бъдеща криза“, каза тя тази седмица.