Твърде сложните банкови правила в Европа увеличават рисковете

Хилядите страници банкови правила и директиви на Европа са станали толкова тежки за прилагане, че заплашват способността на регулаторите да видят реалните рискове, натрупващи се във финансовите им системи, предупредиха ръководителите на надзорните органи на Дания и Норвегия за Financial Times.

В отделни интервюта за изданието Мортен Балцерсен, ръководител на Органа за финансов надзор (FSA) на Норвегия, и Йеспер Берг, ръководител на аналогичната датска институция, остро разкритикуваха мащаба и сложността на банковите регулации.

„Световната финансова криза [от 2008 г.] оправда по-голямата сложност, за да се премахнат вратичките и да се преодолее взаимосвързаността на финансовите институции“, казва Балцерсен. „С времето махалото се залюля твърде много в посока на сложността“, отбелязва той.

Берг допълва: „Твърде много е и рискувате да се изгубите в детайли, вместо да мислите за това кои са реалните рискове“.

Световните банкови регулации бяха реформирани вследствие на финансовата криза, най-основно чрез стандартите Базел III, които значително увеличиха капиталовите изисквания за банките и направиха регулаторите много по-бдителни при управлението на риска. Последната версия на рамката е от 1626 страници.

ЕС в момента има над 80 директиви за финансовите услуги, които важат и за страни членки на Европейската икономическа общност като Норвегия. Те включват предложения от няколкостотин страници за транспониране на последните мерки Базел в законодателството на ЕС.

В еврозоната надзорът се споделя от националните органи и Европейската централна банка.

Балцерсен, който управлява FSA от 2011 г. насам, казва, че сложните банкови правила означават, че надзорните органи имат „все по-малко и по-малко ресурси за надзор, тъй като трябва да прекарват твърде много време в това да се оправят със сложно законодателство и правни спорове [по регулациите]”.

Регулаторите рискуват и да не забележат истинските рискове за финансовите си системи и пазари, защото следят толкова много правила, допълва той. Силно нормативният характер на европейските регулации оставят „все по-малко и по-малко пространство“ регулаторите да упражняват свобода на преценка, нужна за добрия надзор.

„Сложността се увеличава, но не и пруденциалното съдържание“, казва той. Мерки, например решението на ЕС да въведе облекчение за банките, кредитиращи малки и средни предприятия, са пример за „частично разводнени капиталови изисквания, което е в ущърб на финансовата стабилност“.

Според Берг неговата агенция не може да следи за прилагането на сложните правила на ЕС и да успее да изпълнява основната си функция да защитава датската финансова система.

Датската FSA е предприела „базиран на риска подход“, при който „не се отказваме от [определени] изисквания, но не е задължително да преследваме и следим всички различни точки на изискването, ако не смятаме, че именно там са рисковете“, казва той.

„Моето предположение е, че повечето надзори в ЕС, особено по-малките, използват подобна стратегия вместо правен подход през последните години. За по-големите и международно активни банки вероятно ще бъдете много по-старателни, отколкото за по-малките банки“, добавя той.

Берг казва, че банките също носят известна част от вината, тъй като те са лобирали за допълнителни правила в полза на собствената им дейност.

„Банките изобщо не са невинни“, обяснява той. „Всички банки искат да има регулации, които обаче да са в тяхно конкурентно предимство“.

Част от оперативното бреме идва от решението на ЕС да прилага стандартите Базел за всичките си банки, не само за големите, както е в САЩ.

Изабел Вайон, директор на пруденциалните регулации и надзорната политика в Европейския банков орган (ЕБО), който създава единните банкови правила за ЕС и ЕИП, казва, че не вижда проблем със „свръхрегулациите“, като цяло, но че ЕБО се опитва да направи правилата „по-достъпни и смилаеми“ за по-малко рисковите банки.

Базелският комитет за банков надзор също преразглежда регулациите, за да види кои може да опрости.

Според представител на Европейската комисия сложността на регулациите „е до известна степен неизбежна“ заради това колко сложни са станали финансите.

„Наясно сме за административното бреме, свързано с регулациите, което, разбира се, трябва да се сведе до минимум“, допълва представителят. „Но това е цената да гарантираме, че финансовата система е пруденциално стабилна... Регулаторната рамка на ЕС е обект на регулаторен преглед. Ако е нужно, ще преразгледаме правилата“, казва той.