Изборите в Европа през 2022 г., които да наблюдаваме

От реформатора на Европейския съюз (ЕС) Еманюел Макрон до бунтаря Виктор Орбан в Унгария, някои от най-гласовитите поддръжници и критици на Съюза са изправени пред трудни изборни предизвикателства в страните им през 2022 г. Резултатите могат да разклатят политическата динамика в Европа.

Европейските надежди за по-тясно сътрудничество с Вашингтон също вероятно ще останат на заден план, тъй като САЩ ще проведат междинни избори през ноември – основен тест за Джо Байдън, който може и да изгуби контрола върху една или и двете камари на Конгреса. Това ще наруши способността на президента да приема законодателство, пише Politico.eu.

Парламентарни избори в Португалия - 30 януари

Какво е заложено на карта: Социалистическият министър-председател Антонио Коща се надява да удържи властта на тези предсрочни избори, свикани след като правителството на малцинството му беше победено при ключово гласуване за бюджета на страната.

Най-сериозният му съперник е Руи Рио, президент на основната дясноцентристка опозиционна партия в Португалия, Социалдемократите (PSD). Социалистическата партия (PS) на Коща все още е доста напред в проучванията на общественото мнение, с около 37 процента срещу 30 процента за социалдемократите, но тази разлика бавно се стеснява през последните месеци и такива резултати биха означавали, че и двете партии ще трябва да се обединят с други, за да формират коалиция.

По време на гласуването за бюджет, което предизвика изборите, Коща загуби подкрепата на две леви партии, които подкрепяха правителството му да остане на власт, Комунистическата партия и Левия блок. Рио изрази готовност за създаване на водено от социалистите правителство след изборите, но премиерът отхвърли преговорите с дясноцентристите.

Междувременно крайнодясната партия Чега, която преди това имаше само едно място в парламента, може да стане третата по големина партия в Португалия, с около 7 процента.

Общи избори в Сърбия - 3 април

Какво е заложено на карта: Сръбският президент Александър Вучич беше най-видната политическа фигура в Сърбия през последното десетилетие, но критиците му както в страната, така и извън нея го смятат за твърде доминиращ. Академици, правозащитници, западни дипломати и опозиционни политици казват, че той е ръководил сериозно отстъпление от демокрацията, свободата и върховенството на закона.

В страната се проведоха парламентарни избори през 2020 г., но Вучич обяви, че нови ще се състоят предсрочно - дори преди да бъде финализирано новото правителство след последното гласуване. Анализаторите казват, че този призив за предсрочни избори изглежда е стратегически ход на Вучич за укрепване на легитимността му, след като опонентите бойкотираха предишното гласуване.

Изборите съвпадат с президентския вот.

Франция — президентски вот на 10 и 24 април, парламентарни избори на 12 и 19 юни

Какво е заложено на карта: Еманюел Макрон е готов да се кандидатира за преизбиране на президентските избори през април, преди страната да вземе решение за нов парламент през юни. Дори ако Макрон спечели втори мандат, гласуването в парламента ще бъде от решаващо значение за прилагането на промените, които той търси. Пораженията, претърпени от центристката му партия La République En Marche на местните избори, след като той встъпи в длъжност, не вещаят добро.

Макрон, който не е обявил официално кандидатурата си, се очаква да го направи в началото на тази година. Социологическите проучвания показват, че той ще преодолее първия тур. Въпросът е срещу кого ще се изправи на втория.

Марин льо Пен от крайната десница се счита отдавна за негов основен опонент, но нейната популярност е застрашена от възхода на друга крайнодясна фигура, телевизионният експерт, превърнал се в политик, Ерик Земур, както и консервативната кандидатка на Les Républicains Валери Пекрес, чиято популярност нараства.

Независимо дали Макрон ще се изправи срещу Марин льо Пен или срещу Валери Пекрес, той все още се очаква да спечели, но с много по-малка преднина, отколкото предишния вот – с 57 процента към 43 процента, ако се изправи срещу льо Пен, и с 53 процента към 47 процента срещу Пекрес.

Парламентарни избори в Унгария

Дългогодишният лидер на Унгария Виктор Орбан е изправен пред най-тежките си избори. За първи път опонентите му се обединиха в опит да го свалят от поста чрез подкрепа на единен кандидат. Победата на опозицията би променила политическата температура в Будапеща, но и динамиката на срещите на ЕС, на които Унгария често играе ролята на бунтовник. Това би имало и геополитически последици, като се имат предвид връзките на Орбан с Пекин и Москва.

Новото правителство, ако е на опозицията, вероятно ще се съгласува по-тясно с ЕС, САЩ и НАТО. Победа на Орбан ще укрепи властта му и ще му позволи да продължи да изгражда съюз от крайнодесни и евроскептични сили по целия континент.

Партията на Орбан „Фидес“ ще се изправи срещу обединена коалиция, водена от Петер Марки-Зай, консервативен кмет на малък южноунгарски град. Проучванията предричат ​​тясна надпревара, тъй като „Фидес“ е с около 48 процента подкрепа към средата на декември, точно пред Обединената опозиция с 46 процента.

За да спечели, Марки-Зай ще трябва да запази до голяма степен лявата си коалиция настрана, без да отчуждава по-консервативните избиратели, които биха могли да бъдат изкушени от „Фидес“. Всъщност управлението би изисквало от него да жонглира с конкуриращите се интереси и мирогледи на своя съюз.