Латвия обвини Германия в "неморални отношения" с Русия

„Неморалните и лицемерни“ отношения на Германия с Русия и Китай забиха клин между Западна и Източна Европа, заяви латвийският министър на отбраната в коментар, който подчертава пукнатините в единството на Запада.

В интервю за Financial Times Артис Пабрикс казва, че „пожелателното мислене“ на Западна Европа за сигурността е било очевидно в отговора ѝ към Русия, която натрупа повече от 100 хил. войници по границата си с Украйна.

В коментара си, който подчертава напрежението в НАТО по отговора към Русия, Пабрикс казва, че Берлин е имал „неморална неспособност“ да позволи гаубици, някога позиционирани в Германия, да бъдат изпратени от Естония към Украйна, за да помогнат на отбраната ѝ при евентуално нахлуване.

Германски компании освен това заплашват да напуснат Литва заради спора ѝ с Китай заради представителството на Тайван в Прибалтийската страна, докато в същото време Германия се позовава на „ценности“, когато се опитва да накаже Полша заради нарушаването на върховенството на закона, добавя той.

„Как се държиш, когато става въпрос за Литва, Русия, Китай?“, пита Пабрикс. „Неморално и лицемерно. Това очертава разделителна линия между Запада и Изтока в Европа“.

„Германците вече забравиха, че американците осигуряваха тяхната сигурност по време на Студената война. Но трябва да го помнят. Това е техният морален дълг“, добавя той.

НАТО е под натиск да отговори не само на предизвикателствата, които отправя Русия по границата с Украйна, но и с исканията ѝ да върне алианса към границите му от 1997 г. и да промени картата на сигурността на континента.

Източноевропейските страни са смаяни от отказа на Берлин да изпрати оръжия в Украйна и от дългото забавяне, което среща Естония по отношение на гаубиците. Берлин има думата по въпроса, тъй като оръжията първоначално са били базирани в Източна Германия, преди да бъдат преместени първо във Финландия, а после в Естония.

Пабрикс казва: „Ако човек се разхожда в тъмна уличка и някой започне да го бие и аз кажа „когато те пребият, ще извикам линейка“, това не е правилно“.

Той предполага, че Русия ще се опита да се възползва от сдържаността на Германия и ще действа. „Ще се опитат да се възползват от това“, предупреждава Пабрикс.

През 2004 г. Естония, Латвия и Литва станаха единствените бивши съветски републики, присъединили се към ЕС и НАТО. Те обаче се оплакват, че биват пренебрегнати по отношение на опасностите от действията на Москва в Грузия през 2008 г. и при анексирането на Крим през 2014 г.

Според Пабрикс една от причините е, че Западна Европа е далече от Русия. „Те живеят в мир от години. Мислят за газ, износ и сътрудничество. За нас, граничните страни, е различно. За нас това е екзистенциално. Миналото ни не ни дава много шанс просто да се доверим [на Русия]. За нас това би било смърт“.

Пабрикс добавя: „Европейската сигурност не може да бъде осъществена без водеща роля на Германия. В момента, когато погледнеш как действат те по отношение на европейската отбрана и НАТО, готовността на германската армия, колебанието да използва военна сила, това е абсурдно в днешно време“.

Канцлерството и външно министерство в Берлин са отказали да коментират изказването на латвийския министър. Германският външен министър Аналена Бербок обаче е защитила забраната на страната за износ на оръжия към Украйна, заявявайки, че ако го позволи, това би представлявало „промяна на 180 градуса във външната ни политика“, която рискува „да затвори вратата на деескалацията“.

Латвия в четвъртък предложи увеличение на разходите си за отбрана от целта на НАТО за 2% от БВП до 2,5%. Пабрикс заяви, че въпреки това са нужни военни части в Прибалтика, повтаряйки думите на естонския министър-председател за FT. “В момента имаме нужда от възпиране“, добавя той.