Какво следва, след като ЕС получи законово право да спира бюджетни средства?

Европейската комисия (ЕК) в сряда получи зелена светлина да спира бюджетни средства за държави, които не спазват принципа за върховенство на закона. Сагата обаче далеч още не е приключила.

Съдът на Европейския съюз (ЕС) отхвърли жалбите на Полша и Унгария срещу разпоредбата, с което отваря пътя на ЕК да създаде нов орган, свързващ финансирането от ЕС със зачитането на демократичните норми, пише Politico.

Решението беше дългоочаквано, но поражда много несигурност. Още в сряда членове на Европейския парламент (ЕП) проведоха гневна пресконференция в опит да накарат Комисията да действа. Унгарски и полски служители поставиха под съмнение мотивите на висшия съд. Самата Комисия излезе с неясно изявление за своите намерения.

В продължение на години някои западни правителства на ЕС и членове на ЕП твърдяха, че а, че блокът се нуждае от по-силен инструмент за работа с правителства, които не спазват демократичните норми. Те посочват, че съществуващите мерки са неефективни, включително процесът по отнемане на правото на глас държавите в Съвета на ЕС.

В края на 2020 г. европейските лидери се споразумяха за нов механизъм, който ще позволи на Брюксел да намалява и спира бюджетни плащания за страни, които се отдалечават от принципите на правовата държава. Това може да е потенциално разрушително за страните, които се възползват от големи изплащания от ЕС.

Унгария и Полша - двете страни, които най-често спорят с Брюксел за демократичните норми, оспориха законността на механизма с надеждата, че Съдът на ЕС ще го отмени. Двете страни посочват в жалбите си, че мярката нарушава договорите на ЕС и подкопава сигурността.

Комисията се съгласи да изчака с прилагането на разпоредбата, докато Съдът излезе с решение по жалбите. Решението от сряда е знаков момент за правната основа на ЕС, тъй като дава възможност за контрол на отстъплението от демократичните норми в целия блок.

Може ли обаче ЕС да започне да спира бюджетни средства заради всяко нарушение на демократичните норми? Не точно.

За да направят новата власт на ЕС юридически устойчива и политически приемлива, служителите на Комисията са написали регламента сравнително тясно. Той се отнася само за нарушения на върховенството на закона, които застрашават парите на европейските данъкоплатци. По същество това означава, че властта вероятно ще се бори с финансовите измами, като например правителства, които корупционно дават пари от ЕС на лоялни елементи, а не толкова с поддържането на други права или свободата на медиите.

Други проблеми, които подкопават върховенството на закона, включват нарушенията на съдебната независимост или незаконни решения от публичните органи.

От ЕК зависи първоначалното задействане на механизма. Това означава, че решението в крайна сметка се свежда до председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен. В сряда фон дер Лайен беше лаконична за намеренията си. Тя посочи, че ще „анализира внимателно“ решението, преди да изготви „през следващите седмици насоки, предоставящи допълнителна яснота за това как прилагаме механизма на практика“.

Ако Комисията се задейства, тя първо трябва да уведоми страната, срещу която започва процедурата. След това въпросът се насочва към Съвета на ЕС, където служители от всяка страна гласуват за отрязването на финансирането. Мярката може да бъде одобрена с т. нар. квалифицирано мнозинство – поне 55 процента от страните от ЕС, представляващи поне 65 процента от населението на блока.

Унгария и Полша са най-вероятните кандидати да бъдат засегнати първи от регламента. Двете страни отдавна се карат с Брюксел за набор от демократични стандарти. Варшава е в светлината на прожекторите заради реформите, които според критиците подкопават съдебната независимост на страната, докато Будапеща е изправена пред обвинения в системни измами и корупция.

Някои служители на ЕК изтъкват възможността Румъния и България също да попаднат под въздействието на механизма заради опасения за корупция.

Колкото пари може да загуби една страна, това остава открит въпрос. Регламентът, очертаващ правомощията на ЕС, само отбелязва, че действието трябва да бъде „пропорционално“ въз основа на това доколко са застрашени финансите на ЕС.

На ЕК ще ѝ отнеме няколко седмици, за да финализира насоките за използване на механизма. След това Комисията вероятно ще подготви процедурата срещу Унгария и евентуално срещу Полша. Не е ясно дали Брюксел ще изчака изборите в Унгария на 3 април, преди да действа официално.

Съществуват и въпроси дали руската заплаха и продължаващите опасения за сигурността в Централна Европа ще повлияят на дебата за върховенството на закона в Брюксел.

Много парламентаристи искат регламентът да влезе в действие веднага след произнасянето на Съда на ЕС. Парламентът на ЕС, недоволен от забавянето, заведе дело срещу Комисията. Сега евродепутатите притискат Комисията да действа възможно най-скоро.