Бяло знаме или маслинена клонка в битката Полша срещу Брюксел

Руската военна заплаха срещу Украйна принуждава европейските столици да се сближат – и то не само за това как да реагират, ако Москва продължи с нападение срещу Украйна. Тя подтикна и съседна Полша, която следи как Москва разполага над 30 хил. войници в съседен Беларус, да започне „мирни преговори“ с Вашингтон и Брюксел по съдебните си реформи и репресиите срещу независимите медии, пише Financial Times.

По-рано този месец президентът Анджей Дуда предложи законопроект, с който да се премахне дисциплинарната камара за съдиите – една от множеството реформи, въведени от 2015 г. насам от ултраконсервативното правителство на партията „Право и справедливост“, които според критиците водят до упражняване на политически контрол върху съдебната власт. Дисциплинарната камара е и основната ябълка на раздора в ожесточения правен и политически спор между Брюксел и Полша по върховенството на закона и силата на Европейския съюз да го поддържа в страните членки.

„Нямаме нужда от тази битка“, каза Дуда.

Това беше отстъпване в реториката на полските лидери от последните месеци, с която защитаваха суверенитета срещу това, което смятат за либерално ляво статукво на ЕС. През декември Дуда наложи вето върху закон, който щеше да позволи на Варшава да накара независима телевизия, която изразява критиките си към правителството, да замлъкне. Законът бе разкритикуван от Вашингтон, от чиято недвусмислена подкрепа Полша има нужда.

Полша уреди и спора си по въглищната мина на границата с Чехия. Варшава отказа да изпълни решение на Европейския съд и да спре дейността на мината – спечелвайки си глоба от по 500 хил. евро на ден. Сега страната ще плати на Прага компенсации от 45 млн. евро.

Има известни спекулации, че „Право и справедливост“ няма да подкрепи хода на Дуда и че президентът – съюзник на партията, е бил изолиран. През миналата седмица обаче партията представи свой законопроект, с който да реформира дисциплинарния режим.

Развява ли Варшава бяло знаме в такъв случай? Не точно. Не е ясно дали правителството ще стигне докрай с необходимото законодателство. Правосъдният министър Збигнев Зиобро, който е лидер на по-малката партия в коалиционното правителство, може да не го подкрепи, застрашавайки крехкото мнозинство на правителството.

„Ако приемем законопроекта на Дуда, той ще позволи на ЕС да се намесва в нашата правна система директно“, казва заместник-министърът на правосъдието Себастиан Калета. Министерството работи по други реформи, които ще предизвикат тревога в Брюксел.

„От едната страна на ринга е Дуда, а от другата – Зиобро. Всичко друго са косвени жертви“, казва Тадеуш Кошински, технократ, който бе отстранен от финансовия министър миналата седмица.

Вторият въпрос е дали наистина предложените законодателни промени решават основният проблем.

Адам Боднар – официалният омбудсман на Полша, който защитава „прочистените“ съдии – казва, че предложените отстъпки на Варшава няма да решат проблемите на политически контролирания орган за назначения – Националния съдебен съвет – или статута на множеството съдии, лоялни на управляващата партия, които Съветът е назначил.

„Ако ЕС приеме това споразумение, няма да има аргументи за това да продължи битката“, казва Боднар.

Европейската комисия може да заключи, че Полша е направила достатъчно стъпки, за да си спечели сделка, включително одобрение на искането за 36 млрд. евро по фондовете за възстановяване на ЕС. Европейският парламент и Европейският съд обаче ще продължават с натиска върху Варшава.

Дори да има примирие по въпросите около върховенството на закона, Варшава се готви за други битки, особено при намаляването на въглеродните емисии, което ще бъде трудно за зависимата от въглищата Полша.

„Цената на климатичната политика ще бъде началото на процеса на Polexit”, казва Януш Ковалски, депутат от партията на Зиобро. Според Калета правителството подготвя правни аргументи за налагането на вето върху части от плана за намаляване на емисиите.

Засега обаче Варшава се фокусира върху руската агресия. „Трябва да се фокусираме върху въпросите за сигурността. По-добрите отношения вътре в ЕС ще послужат на всички ни“, казва Марчин Пшидач, заместник-министър на външните работи, за FT.

“Колкото по-малко разделения и фронтови линии отворим, толкова по-добре. Това е маслинена клонка. Нека седнем и намерим начин да се справим с това“, допълва той.