Мнозинството от гражданите на ЕС одобрява подкрепата за Украйна и руските санкции

Мнозинството от гражданите на Европейския съюз (ЕС) одобрява подкрепата за Украйна, която блокът осъществява, след като Русия нападна страната на 24 февруари.

Това показват резултатите от проучване на Евробарометър, осъществено във всички страни членки на ЕС. Проучването е проведено между 13 и 20 април 2022 г. Онлайн са интервюирани 26 066 граждани на ЕС.

Мнозинството от европейците смятат, че от началото на войната ЕС е демонстрирал солидарност (79% от анкетираните) и е бил единен (63%) и бърз (58%) в реакцията си, вижда се от резултатите.

Над девет от всеки десет анкетирани (93%) одобряват предоставянето на хуманитарна помощ на хората, засегнати от войната. Общо 88% от европейците подкрепят идеята за прием в ЕС на хора, бягащи от войната, а 80% одобряват предоставената на Украйна финансова подкрепа.

Две трети от анкетираните казват, че Украйна трябва да влезе в ЕС, „когато е готова“, 71% са убедени, че Украйна е част от европейското семейство, а 89% изпитват съчувствие към украинците, вижда се още от данните.

Подкрепата за санкциите, наложени на Русия заради войната, също е висока. Общо 80% от анкетираните подкрепят икономическите санкции срещу Русия, а 79% одобряват и санкциите срещу руските олигарси.

Над две трети (66%) от анкетираните подкрепят това, че ЕС финансира закупуването и доставката на военно оборудване за Украйна. Три четвърти от европейците (75%) считат, че войната в Украйна показва, че се „нуждаем от засилено военно сътрудничество в рамките на ЕС“.

Налице е широк консенсус относно попълването на хранилищата за газ в ЕС, за да се избегнат рисковете от недостиг през следващата зима – 86% от европейците са съгласни с това.

Общо 85% посочват, че трябва да се предприемат повече мерки за повишаване на енергийната ефективност на сградите, транспорта и стоките, както и че е наложително да се засилят инвестициите в енергия от възобновяеми източници (84%).

Деветима от всеки десет анкетирани казва, че трябва да се вземат мерки на европейско равнище за ограничаване на последиците от нарастващите цени на енергията за потребителите и предприятията. Общо 86% декларират, че поскъпващите енергоносители се отразяват на покупателната им способност.

По-голямата част от анкетираните изразяват готовност да предприемат някакви действия за намаляване на консумацията на енергия и оттам – на сметките си. Само 3% от анкетираните са заявили, че нямат такава готовност. Действията, които респондентите са най-склонни да предприемат, включват изключване на осветлението, когато напускат стая у дома или на работа, изключване на електронни уреди, които не се използват, намаляване на стайната температура.

Значително-малко са обаче анкетираните, които са готови да предприемат по-мащабни действия – например да инсталират оборудване у дома, за да контролират и намалят консумацията на енергия, или да подобрят изолацията на дома си – 31% от участниците в проучването.

Данните за България

Във всички страни членки над две трети от населението казва, че е разтревожено заради войната в Украйна. В Португалия и Малта делът на силно разтревожените е над 90%, в Италия и Естония е по 90%, а в Литва, Латвия и Полша е близо до 90%. В България този дял е под 80% от хората.

Що се отнася до отговорите на анкетираните българи, под 50% считат, че Украйна е част от европейското семейство, както и че трябва да се присъедини към ЕС. Под 50% от българите са на мнение също така, че руските власти са основно виновните за ситуацията. По-малък е този дял само в Кипър, а преди нас са Гърция и Словакия.

Най-малък е и делът на българите, които са доволни от реакцията на националните власти и властите на ЕС – 28% одобряват действията на националните власти, 32% - на европейските, 30% - на НАТО, 25% - на САЩ, 27% - на ООН.

Общо 47% от българите смятат, че отговорът на ЕС на войната в Украйна е бил достатъчно бърз, а 31% заявяват, че се чувстват повече европейци от началото на войната насам. Общо 70% казват, че ЕС е демонстрирал солидарност, а 54% - че ЕС има нужда да задълбочи военното сътрудничество.

Общо 90% от българите одобряват осигуряването на хуманитарна подкрепа за засегнатите от войната хора. Що се отнася обаче до приемането на бежанци в ЕС, делът на одобряващите пада на 75%, а за финансова подкрепа за Украйна – на 55%. Само 44% от българите одобряват икономическите санкции срещу Русия, което е най-ниският дял в ЕС.