Европейските индекси приключиха без единна посока заради страховете от рецесия

Основните европейски борсови индекси приключиха последната сесия за седмицата без единна посока, реагирайки на затягането на политиките на редица централни банки, съобщава CNBC.

Общоевропейският бенчмарк Stoxx 600 напредна с 0,09 на сто до 403,25 пункта.

Германският показател DAX записа ръст от 0,67% до 13 126,26 пункта.

Британският индекс FTSE се понижи с 0,41 на сто до 7016,25 пункта.

Френският измерител CAC отчете спад от 0,06 на сто до 5882,65 пункта.

Според данни на Евростат инфлацията в Европейския съюз (ЕС) достига 8,8% през май спрямо 8,1 на сто през април. За сравнение, инфлацията в еврозоната и ЕС е била в размер на съответно 2,0% и 2,3% през същия период година по-рано.

В началото на месеца Европейската централна банка (ЕЦБ) обяви, че възнамерява да прекрати покупките на облигации в края на юни. Понастоящем те все още възлизат на 20 млрд. евро месечно, но от юли ще бъдат сведени до нула. Освен това централната банка обяви първото от почти единадесет години насам увеличение на лихвения процент през юли. Лихвеният процент по депозитите, който е от решаващо значение за паричната политика, ще бъде увеличен с 0,25 процентни пункта.

Трейдърите обърнаха внимание и на изказванията на някои централни банкери от региона. Според члена на Управителния съвет на банката и гуверньор на Нидерландската централна банка Клаас Кнот ЕЦБ може да предприеме няколко големи лихвени увеличения в размер на 50 базисни пункта (б.п.), ако инфлацията се влоши.

"Трябва да видим дали това ще е достатъчно да се върне инфлацията към целта от 2% в средно- до дългосрочен план", коментира Кнот по време на радио интервю. "Ако това не е достатъчно, ще трябва допълнително да увеличим лихвите, но е невъзможно да сложим процент за това. Не мога да изключа възможността от който и да е процент на лихвата", коментира Кнот.

европейски

По думите на главния икономист на регулатора Хю Пил новото послание на Английската централна банка (АЦБ) относно перспективите за лихвите отразява как банката ще трябва да бъде гъвкава, когато се изправя пред инфлацията, която се насочва към равнище над 11%, и пред забавянето на британската икономика.

"Посланието, което колективно отправихме, е такова, което има известна доза гъвкавост, защото трябваше да обхване тези различни възгледи", коментира Пил в интервю за Bloomberg. "В същото време смятам, че това, което се опитахме да намекнем, е, че гъвкавостта се отнася и до това какви решения се взима. Не смятам, че всичко опира до август. Говорихме за темпа, времето и размера на бъдещите ни решения", обясни главният икономист.

В сряда Федералният резерв на САЩ увеличи със 75 базисни пункта основната лихва, продължавайки с опитите за укротяване на инфлацията. Това е най-голямото покачване от 1994 г. насам от страна на централните банкери, които сигнализираха, че ще продължат с по-агресивно затягане на паричната политика.

Ръководството на централната банка повиши целевия диапазон по референтния си лихвен процент до 1,5-1,75%.

„По-агресивната линия на централните банки допринася за пречките както за икономическия растеж, така и за акциите. Рисковете от рецесия се увеличават, докато постигането на меко кацане за икономиката на САЩ изглежда все по-предизвикателно“, коментира Марк Хейфеле от UBS Global Wealth Management.

При индивидуалните акции книжата на ABN Amro поскъпнаха с над 5,6%, след като Bloomberg, съобщи, че френската банка BNP Paribas се интересува от придобиването на холандския кредитор.

Книжата на Nokian Tyres поскъпнаха с над 10%, след като финландската група повиши прогнозата си за своите продажби за годината.