Балканските банки засега устояват на кризата в Гърция

Банковата система на Балканите би трябвало да може да устои на постепенното оттегляне на кредитни линии от гръцките банки към техни филиали, но евентуална неплатежоспособност на Гърция може да принуди съседните правителства да потърсят допълнителна помощ, отбелязва Ройтерс в свой анализ.

На гръцките банки се падат 28% от активите в българската банкова система и около една шеста в Румъния и Сърбия - най-силно присъствие сред страните от Източна Европа.

Опасенията за въздействието на гръцките сътресения върху банковия сектор доведе тази седмица до спад на румънската лея до най-ниското й равнище от над пет месеца, а лихвите по румънските дългови книжа отбелязаха максимум за последните три месеца и половина.

Анализатори твърдят, че правителствата и централните банки имат ресурси да покрият дефицита, ако гръцките банки майки започнат да ограничават кредитните си линии.

"В случая на Румъния и България ключов момент е, че всяка рекапитализация, която може да е необходима, няма да изложи на системен риск държавните финанси", коментира анализаторът от RBS Тим Аш.

"Те имат ресурсите да се справят с тези банки, ако изпаднат в затруднение и (...) вероятно ще получат подкрепа от Международния валутен фонд (МВФ), Европейската комисия и Европейската централна банка (ЕЦБ) в тази ситуация".

Най-големите гръцки банки в региона са National Bank of Greece, EFG Eurobank, Piraeus Bank, Alpha Bank и Emporiki Bank, припомня Ройтерс.

Според някои анализатори филиалите на гръцките банки вероятно вече изпращат средства обратно към компаниите майки, но засега банковият сектор проявява истинска издръжливост.

В Румъния коефициентът на платежоспособност на филиалите е 15,7% за март - доста над минималните изисквания. В България този показател като цяло за сектора превишава 17%, а в Сърбия е над 22% - не се разкриват конкретни цифри само за филиалите на гръцки банки. Банката за международни плащания има минимално изискване за коефициент на капиталова адекватност от 8%, припомня Ройтерс.

Помощ от централната банка

Линиите на финансиране в румънските филиали от техните банки майки бяха около 4,2 млрд. евро, или 35% от техните пасиви, заяви по-рано този месец заместник-управителят на централната банка на Румъния Кристиан Попа.

Това е по-малко от общо 5 млрд. евро, които са на разположение на Румъния според споразумение с МВФ, чието използване в момента не се планира. Сърбия също преговаря за нова сделка, а България има подкрепата на ЕС и затегнат финансов режим.

Попа посочи, че тези филиали също така имат достатъчно държавен дълг в портфейлите си, за да си осигурят рефинансиране от централната банка или на междубанковия пазар и да компенсират всеки отлив на капитал в краткосрочен план.

Въпреки че банките майки биха могли да изтеглят средства от българските, румънските и сръбските подразделения чрез операции на финансовия пазар, строгата национална регулация в банковия сектор би затруднила изтеглянето на значителни суми.

Малко анализатори очакват незабавен фалит на Гърция в краткосрочен план, но в дългосрочна перспектива според мнозина алтернативите са малко.

България, Румъния и Сърбия - все малки икономики – биха пострадали, тъй като вероятно ще се наложи спасяване или национализация на гръцките банки майки и техните местни филиали, което би оказало натиск върху държавния дълг и рейтингите им, както и върху фискалните дефицити.

Гръцките банки биха могли също така да разпродадат активи, за да укрепят финансите си, дори и да няма фалит. Raiffeisen Bank International вече купи мажоритарен дял в полската Polbank за 490 млн. евро от EFG Euro bank Ergasias.

"Вярваме, че Гърция ще се справи някакси за известно време, но винаги ще има риск от фалит", отбелязва Елизабет Андреев, анализатор в Nordea.

В случай на фалит "ЕС и МВФ вероятно ще ни помогнат да понесем възможно най-малко щети и накрая те (дъщерните филиали) вероятно ще бъдат придобити от други банки. Но пътят може да е дълъг, несигурността - висока, а отбягването на риска може да се засили още", казва тя.

(БТА)