Преструктурирането на гръцкия дълг принудило Кипър да потърси помощ от ЕС

Кипър бе принуден да се обърне за кредитна подкрепа към Европейския съюз заради преструктурирането на гръцкия държавен дълг, заяви днес министърът на финансите на страната Васос Шиарли пред кипърската държавна телевизия, цитиран от РИА Новости.

Загубите на местните банки от „доброволното“ преструктуриране на гръцките държавни облигации са достигнали 4,2 млрд. евро, или 24% от брутния вътрешен продукт на страната, каза Шиарли.

По думите му при отписването на дълга ЕС е трябвало да отчете размера на кипърската икономика и на всички останали държави, които впоследствие са били принудени да компенсират загубите на своите банки.

През пролетта на тази година частните инвеститори отписаха около 100 млрд. евро от номинала по гръцкия държавен дълг и се споразумяха за разсрочване от 30 години на оставащата сума по облигациите, като ефективният размер на отписването надхвърляше 75% от номинала.

„Ако нашият дял бе оценяван справедливо спрямо размера на БВП, общите ни загуби можеха да достигнат 200 млн. евро, което по настоящите измерения би било нищожно малка сума. Но отписванията за нас възлязоха на 4,2 млрд. евро“, каза Шиарли.

Кипър бе принуден да се обърне за финансова подкрепа към партньорите си от еврозоната, но страната потърси кредити и от Русия и Китай.

През последните няколко дни експерти на тройката международни кредитори в лицето на ЕС, Международния валутен фонд и Европейската централна банка провеждат консултации в Никозия, за да определят размера на помощта, която е нужна на островната държава. Според различните оценки на Кипър ще бъдат необходими до 10 млрд. евро при годишен брутен вътрешен продукт от около 18 млрд. евро.

Правителството на страната вече пое рекапитализирането на двете най-големи банки Bank of Cyprus и Cyprus Popular Bank, което ще изисква общо 2,3 млрд. евро. При това банковата система на страната, чиито активи надхвърлят многократно нейния БВП, може да има нужда и от допълнителна помощ.

Константин Вишковский, директор на департамента за държавния дълг и държавните финансови активи в руското министерство на финансите, подчерта, че решението на ЕС за предоставяне на помощ на Кипър ще се отчита при вземането на решението от Русия.

Президентът на Кипър Димитрис Христофиас многократно е припомнял, че Русия вече отпусна на страната му заем от 2,5 млрд. евро в края на 2011 г., при това без да поиска бюджетни съкращения за разлика от тройката.

Министрите на финансите на страните от еврозоната вече обявиха, че не изключват възможността за оказване на финансова помощ за цялата кипърска икономика, а не само на банковия сектор на страната.

До края на месеца Кипър трябва да намери 1,8 млрд. евро за рекапитализирането най-вече на Cyprus Popular Bank. В края на 2011 г. дългът на Кипър достигаше 71,6% от БВП.