Банките за развитие предоставят 30 млрд. евро за Източна Европа

Водещите банки за развитие стартират програма за 30 млрд. евро в подкрепа на растежа в Източна Европа – регион, сериозно засегнат от кризата в еврозоната, съобщава Financial Times.

Седемнадесет страни от Развиваща се Европа, от Балтика до Балканите, ще получат подкрепа от фонд, осигурен от Световната банка (СБ), Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) през следващите 2 години.

Средствата ще бъдат предоставени за проекти в частния и публичния сектор, включително за инфраструктура, корпоративни инвестиции и в подкрепа на финансовия сектор. Проектите имат за цел да стимулират растежа.

Въпреки че растежът в Източна Европа като цяло продължава да е по-добър от този в Европейския съюз (ЕС), той се забави чувствително поради проблемите в еврозоната – основен пазар за източно европейския износ и главен източник на капитали за региона.

Няколко страни, включително Унгария и Чехия, през тази година отново изпаднаха в рецесия.

Финансовият пакет в размер на 30 млрд евро е предоставен в момент, когато някои страни от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) се опасяват, че ще станат жертва на орязването на кохезионните фондове в бюджета на общността до 2020 г. в резултат на натиска, не на последно място от страна на Великобритания.

Програмата е дипломатически успех за Сър Сума Чакрабарти, новият президент на ЕБВР, който лобира за координирана подкрепа за Югоизточна Европа, след като пое ръководството на банката през лятото.

До преди няколко седмици инициативата предвиждаше едва 8 млрд. евро и то единствено в подкрепа на Югоизточна Европа – най-тежко засегнатият от кризата регион на Стария континент.

В последствие обаче под натиска на ЕИБ планът беше разширен, така че да включва всички страни от ЦИЕ. Сумата също беше увеличена от 8 млрд. на 30 млрд. евро.

„Докато светът е фокусиран върху проблемите на Западна Европа, легитимните права на Развиваща се Европа, която заложи толкова много в името на икономическата и финансова интеграция на общността, не трябва да бъде пренебрегвана“, казва Сър Сума. „Новите страни членки, както и тези които кандидатстват, особено в Югоизточна Европа, отново страдат от проблеми, за които не носят никаква вина“, допълва той.

ЕИБ, чийто капитал през лятото беше увеличен с 10 млрд. евро, ще предостави минимум 20 млрд. евро. Световната банка ще внесе 6,5 млрд. евро, докато ЕБВР – 4 млрд. евро.

Банките за развитие не искат да създават впечатление за надвиснал „колапс“. Планът има за цел просто да подкрепи растежа, особено в Югоизточна Европа, коментира Ерик Берглоф, главен икономист на ЕБВР.

„Това не е истинска криза, не е все едно финансовите системи на тези страни всеки момент ще колабират“, допълва той. „От друга страна обаче в Югоизточна Европа не се случава и нищо особено позитивно.“