Източната стратегия на Raiffeisen е под въпрос след оттеглянето на Степич

Степич бе станал още по-силен, след като председателят на борда на директорите на  Raiffeisen Bank International Кристиан Конрад се оттегли през миналата година.

Йозеф Щампфер, председател на асоциацията на местните Raiffeisen банки, заяви, че те са били притеснени за разпределянето на ресурсите към относително по-рисковата и разширяваща се мрежа на кредитната институция. „В момента просто има сериозен конфликт – по-централизирана или по-децентрализирана Raiffeisen“, обясни той.

По думите му най-голямото притеснение на местните банки са били новите международни правила за капиталовите резерви на кредитните институции, които могат да ги оставят без необходимия ресурс за местно кредитиране.

„Надеждата ни е да променим бизнес политиката в сектора в посока на по-силно съсредоточаване върху вътрешния пазар. Raiffeisen Bank International е рискова инвестиция, която принадлежи на капиталовите пазари  и която австрийската икономика, а със сигурност и местните банки, не могат да подкрепят“, изтъкна Щампфер. Той предлага партньорите в Raiffeisen да контролират едва 30% от RBI, а останалите акции да бъдат в свободна продажба, което би представлявало пълна противоположност на настоящото положение.

Предстои спор дали да бъде преразгледана философията на Степич и вниманието да се насочи към Австрия и близките й съседи. Това може да доведе до продажба на процъфтяващия бизнес в Русия, който на практика осигури цялата печалба на  Raiffeisen Bank International за първото тримесечие в размер на 157 млн.евро, както и на други активи в чужбина.

„Има такива, които смятат, че сега е най-добрият момент за продажба, защото вероятно ще бъде получена най-добрата цена“, заяви ветеранът в  Raiffeisen, който преценява, че евентуални оферти могат да надхвърлят двойно счетоводната оценка на руския филиал, надхвърляйки 3 млрд. евро. Ако обаче не бъде инвестирано в растежа му, той ще изпадне от първата десетка на кредитните институции в Русия, при това на пазар, който може да бъде сериозно разтърсен, ако бумът в шистовия газ подкопае руската икономика, изградена върху износа на енергоносители, добавя източникът на Ройтерс.

Но според Елени Папула, анализатор в Berenberg Bank, по-реалистична е цена, близка до счетоводната стойност. „Ако на Raiffeisen се наложи да продаде руския си бизнес в подобно съотношение като Сбербанк, те могат да получат до 1,7 млрд. евро“, смята Папула.

„Ако наистина продадат руския си филиал, печалбата им преди данъци може да намалее наполовина. Не съм сигурна, че могат да си го позволят на този етап без реални доказателства, че в останалите региони отчитат растеж“, подчерта тя.