Колко ще струва един "Grexit" за Европа?

Сумата, която Атина дължи на своите партньори, е в размер само на една малка част от икономиката на еврозоната, но някои анализатори все още са притеснени, че евентуален "Grexit" в крайна сметка може да коства на Европа нейната единна валута, пише в свой анализ AFP.

Световните пазари се сринаха в началото на миналата седмица, стреснати от новия пристъп на опасения, че Гърция може да бъде принудена да напусне еврозоната.

Извънредните избори в Гърция на 25 януари може да доведат на власт крайнолявата СИРИЗА, която иска да се откаже от политиката на строги икономии, наложени от ЕС и МВФ като част от спасителната програма в размер на 240 млрд. евро (282 млрд. долара). 

Разпродажбите на пазарите бяха предизвикани от съобщения в медиите, които намекват, че ако новото правителство в Атина промени курса, Германия е готова да остави Гърция да напусне европейския клуб на единната валута.

Повечето анализатори се съмняват, че ще се стигне до там, но ако се случи това, Атина ще бъде силно притисната да погаси своите спасителни заеми и вероятно ще се стигне до фалит.

„Гръцки фалит при спасителна програма в обем от 240 милиарда евро ще изпрати нова шокова вълна към еврозоната", заяви Гай Ферхофщад, председател на групата на либералите АЛДЕ в Европейския парламент.

Германия ще загуби най-много, ако Гърция не успее да плати дълговете си: около 56,5 млрд. евро според изчисленията на Ерик Дор, директор на икономическите изследвания във френския School of Management въз основа на данни на ЕС. Това означава по 699 евро на жител.

За Франция общите разходи възлизат на над 42,4 милиарда евро, или 644 евро на жител. За Италия цената ще бъде 37,3 млрд. евро, за Испания – 24,8 млрд. евро, за Холандия - 11,9 млрд. евро, за Белгия - 7,2 милиарда евро, за Австрия - 5,8 млрд. евро, за Португалия - 1,1 милиарда евро, а за Ирландия - 300 млн. евро.

И докато тези суми изглеждат огромни, те все пак са миниатюрна част от икономиката на еврозоната. Общо 195-те милиарда евро, които Гърция дължи на своите партньори, се равняват на само четири процента от разходите на правителствата на еврозоната за 2013 г. Освен това е планирано заемите да бъдат изплатени в продължение на много години.

А и банките в еврозоната, които навремето имаха значителни експозиции към Гърция, вече са променили тази своя политика.

JPMorgan Cazenove наскоро изчисли, че кредиторите от еврозоната, които обхваща проучването ѝ, имат експозиции от само около 5 милиарда евро към Гърция.

Друга сериозна щета от един Grexit обаче ще бъде несигурността, която би могла да се разпали в икономиката на еврозоната и може да предизвика много високи разходи.

„Най-голямата тревога може да е за финансово паническо бягство" и наускане на инвеститорите на Европа, каза Томас Грибине, икономист в международния икономически институт CEPII.

„Ако инвеститорите не са уверени, че еврозоната е наистина солидна, това може да доведе до увеличение на лихвените проценти, които в момента са много ниски, и по този начин и на разходите по заемите", казва той.

А едно покачване на цената на кредитите и спад в инвестициите ще дръпне килимчето изпод усилията за съживяване на растежа в еврозоната.

Анализаторите са разделени по въпроса дали един Grexit може да бъде овладян или ще доведе до разпадането на еврозоната.

Някои считат, че Европа е много по-добре подготвена да се справи с Grexit благодарение на създаването на спасителния фонд от 500 милиарда евро и усилията, предприети за укрепване на банките в региона.

Икономистът Холгер Шмидинг от Berenberg bank заяви, че "верижният ефект при подобен сценарий върху други европейски страни ще бъде ограничен".

"Със средствата за подпомагане на ЕМС, готовността на ЕЦБ да действа и напредъка към банков съюз Европа може да се справи с хипотетично гръцко излизане", казва той.

Но Джонатан Лойнс, главен икономист за Европа в лондонската Capital Economics, казва, че „не е ясно дали политиката е достатъчна за предотвратяването на криза при гръцко излизане от еврозоната".

Той отбелязва, че спасителните фондове не са достатъчно големи, за да подпомагат по-големи страни, като Италия или Испания, а ЕЦБ може да изпита затруднения в опита си да успокои пазарите на облигации.

„Историческите прецеденти показват, че е почти невъзможно да се поддържа даден паричен съюз непокътнат, след като е започнал процесът на разпадане", отбелязва от своя страна Кристофър Дембик от Saxo Banque, посочвайки по-конкретно разпадането на Австро-Унгарската империя.

Още по темата за Гърция и реакциите на пазарите относно евентуалния изход на страната от еврозоната можете да научите от коментара на Делян Петришки от ТВ Bulgaria On Air и Свилен Колев от Investor.bg