Grexit вече е архаизъм, Citigroup заговори за Grimbo

През февруари 2012 г. Ибрахим Рабари заедно с колегата си Уилям Бюйтер употреби за първи път термина "Grexit" за опасността от излизане на Гърция от еврозоната. Тогава той и колегите му от американската банка Citigroup оценяваха възможността това да се случи на 50% за следващите 18 месеца. До 2014 г. те повишиха тази възможност до 90 на сто.

Гърция остава член на валутния съюз и през 2015 г., но темата Grexit се завърна, тъй като Атина не успява да постигне споразумение с кредиторите си, а средствата в бюджета се свиват с всеки изминал ден. Употребата през тази година на думата в статии на новинарската агенция Bloomberg е на най-високото си ниво от създаването на самия термин. 

Именно обединяването на две думи или техните начални части в една е любим похват на лингвистите-икономисти. По подобен начин са образувани и няколко други, макар и не толкова популярни думи. Така от думите Germany (Германия) и China (Китай) се получи термина Chermany, който обозначава държавите с най-висок търговски излишък – и Германия, и Китай (в още по-голяма степен) предоставят за износ много повече продукция, отколкото внасят, като най-вече става дума на стоки, които не са суровини.  

Подобен неологизъм е и терминът Chindia, обединяващ в себе си двете най-големи развиващи се страни, които в рамките на близките 10 години се очаква да изпреварят по обем на своя БВП най-развитите държави. Наистина, трябва да отбележим, чв думата Chindia възникна още преди кризата и за разлика от БРИК не е особено популярна.

Сега обаче Рабари създаде нова дума. Актуалната перспектива пред Гърция днес той нарича с термина "Grimbo" – смесица от „Greece“ и "Limbo" – като израз за нещо, което се проточва. 

Думата е изкована заради „сивите сценарии, при които Гърция не получава пари от европейците и в обозримо бъдеще няма решение", каза пред Bloomberg TV Рабари.

И при това той прави разлика между два сценария. В първия се стига до споразумение за нов пакет от помощи, но само след като се въведе контрол върху капитала и вероятно също и невъзможност за плащания. Това би било възможно, ако не бъде постигнато споразумение в рамките на преговорите за спасителен заем, докато Европейската централна банка (ЕЦБ) ограничи границите на спешните заеми за гръцките банки.

„Шокът може да донесе допълнителен импулс и за двете страни, за да приключат преговорите", пишат икономистите на Citigroup в проучване от тази седмица.

Втората възможност е Гърция да не получи нова помощ и да не може да обслужва дълга си, след което да въведе контрол върху капитала, както и дългови облигации - търговски ценни книжа (краткосрочни задължения от тип IOU),  но все още да запази и еврото като платежно средство.

"С течение на времето ликвидността и по-специално ограниченията за теглене от банките ще увеличат натиска върху гръцкото правителство и с това може да предизвикат нови избори", пише Citigroup.

„Това би могло да доведе до мандат за ново споразумение с еврозоната за пакет от помощи или да проправи пътя за евентуално гръцко излизане от еврозоната. Но това е свързано с неизвестности за Гърция за голям период от време“.

Затъналата в дългове Гърция се насочва след години на прекомерен дефицит към нормални нива. Атина е намалила през 2014 г. своя бюджетен дефицит до 3,5 на сто от брутния вътрешен продукт след 12,3% от БВП по-рано, съобщиха от европейската статистическа служба Евростат в Люксембург. Европейската комисия първоначално очакваше още по-добро ниво от 2,5%. В момента обаче страната няма защо да се тревожи за последствия заради дефицита, защото при условията на сегашното наказателно производство от Брюксел Атина има срок до 2016 г., за да отговори на Маастрихтските изисквания за дефицит от 3 на сто.