Македония e напът да реши правителствената си криза

След едногодишна вътрешнополитическа блокада кандидатът за членство в Европейския съюз Македония намира изход от политическата криза. Опозицията се отказва от продължилия 15-месечен  парламентарен бойкот и ще участва в правителството, решиха всички партии под посредничеството на еврокомисаря  на ЕС по въпросите на регионалната политика Йоханес Хан. 

На 24 април 2016 г., две години преди редовните нови избори, ще има предсрочен вот, който ще се организира от служебно правителство, което ще положи клетва на 15 януари. Противоречивият премиер Никола Груевски ще сдаде тогава поста си, предава DPA. 

В преговорите за преодоляване на политическата криза в Македония участват четирите най-големи партии - управляващите ВМРО-ДПМНЕ и Демократичен съюз за интеграция, и опозиционните Социалдемократически съюз на Македония и Демократична партия на албанците. Те са представени от своите лидери Никола Груевски, Али Ахмети, Зоран Заев и Мендух Тачи.

Груевски и лидерът на опозицията Зоран Заев приветстват споразумението. Хан отбеляза от своя страна, че това е "значителна стъпка за преодоляване на настоящата криза".

Припомняме, че през февруари опозицията публикува незаконни записи от подслушване на телефонни разговори на Груевски, негови министри и висши служители. С тях трябваше да бъде доказано участието им в мащабни корупционни и престъпни схеми. Груевски от своя страна назова материала “сглобен буламач на неуточнена чуждестранна разузнавателна служба”.

Двата непримирими политически лагери изкараха няколко десетки хиляди свои привърженици по улиците. През май при неизяснени обстоятелства се стигна и до въоръжени сблъсъци в град Куманово, при които имаше 18 жертви. САЩ и ЕС се опасяваха, че може да се стигне до националистическо напрежение между славянското мнозинство и албанското малцинство. За последно сериозни граждански вълнения имаше през 2001 г.

Македония първоначално бе хвалена от Запада като модел за прехода от бивша комунистическа към демократична икономика и общество. През последните години обаче под ръководството на автократичния Груевски тя пое в грешната посока, коментира DPA. Редица медии са потискани, има съмнение за манипулирани избори, а съдебната система страда от политическа намеса, докато политически опоненти са подслушвани незаконно в цялата страна.

Една от причините за изоставането на Македония се крие и в съседна Гърция. Заради своята северна провинция със същото име Атина настоява от 90-те години за промяна на държавното име на появилата се след разпада на Югославия млада държава. Със своето вето Гърция блокира в продължение на години по-нататъшното сближаване на Македония с ЕС и НАТО. Повече от две десетилетия ООН се опитва да посредничи между двете страни в спора за името. Засега напразно.