Рекапитализацията на гръцките банки е надпревара с времето

Гърция се надпреварва с времето, за да рекапитализира банките си. Капитал трябва да бъде инжектиран до края на годината, когато правилата за предоставянето на спасителна финансова помощ в еврозоната се променят. Това е нужно, за да се избегне ощетяването на негарантираните депозанти, което може да вкара страната в нова низходяща спирала, пише журналистът на Ройтерс Хюго Диксън.

За да изпълни крайния срок, доста неща трябва да се случат. Първо, Европейската централна банка (ЕЦБ) трябва да приключи своите стрес тестове, за да реши от колко капитал се нуждаят банките, чиито счетоводни баланси пострадаха от капиталовия контрол и рецесията.

После четирите системно важни банки - Alpha, Eurobank, National Bank of Greece и Piraeus, трябва да видят дали частните инвеститори ще участват. Ако не, рекапитализацията ще бъде финансирана изцяло чрез заем от еврозоната за Атина – развитие на ситуацията, което би довело до почти цялостна национализация и най-вероятно до премахване на досегашния мениджмънт.

Наскоро преизбраният министър-председател на Гърция Алексис Ципрас също трябва да изпълни широк набор от обещания, които даде на своите партньори в еврозоната. В противен случай те няма да заемат на Атина до 25 млрд. евро, които страната да налее в банките, както бе обещано при условията на новата спасителна програма.

ЕЦБ, която е отговорна за надзора над банките, вече извърши проверка на качеството на техните кредити. Освен това тя уточни основния сценарий за оценка на техните счетоводни баланси – спад на икономиката от 2,3% през тази и с 1,3% следващата година.

Но ЕЦБ не определи прага, при който банките минават – колко капитал ще трябва да държат те при основния сценарий. По време на миналогодишния стрес тест ЕЦБ изискваше покрита стойност на капиталовата адекватност от първи ред от 8%. Разбираемо е защо някои в ЕЦБ настояват за увеличаване до 10% този път.

Нито пък регулаторът разкри икономическите прогнози или постави прага на успеваемост за втория „неблагоприятен сценарий“, който ще определи от колко допълнителен капитал ще се нуждаят банките в случай, че нещата се окажат по-тежки в сравнение с очакванията. Надзорният съвет на ЕЦБ, който се събира на 8 и 9 октомври, може да допълни детайлите, като позволи цифрите да бъдат определени до края на месеца.

Изглежда правдоподобно, ако 5-10 млрд. евро бъдат нужни за покриването на капитала при основния сценарий и още 10-15 млрд. евро за втория предпазен буфер, което прави общо 15-20 млрд. евро.