Рекапитализацията на гръцките банки е надпревара с времето

Ако банките не могат да увеличат капитала си самостоятелно, правилата на Европейския съюз за оказване на държавна подкрепа, които се прилагат от Европейската комисия, ще изиска от техните подчинени облигационери да споделят товара. Техните вложения ще бъдат конвертирани в акции след независима оценка, координирана с Централната банка на Гърция, която играе ролята на орган за възстановяване и преструктуриране на банки в страната.

Подчиненият дълг на четирите банки възлиза на 750 млн. евро. Преобръщането на дълг в акции ще намали общата сума на капитала, който трябва да бъде покрит от други източници.

Съмнително е дали някоя банка може да избегне споделяне на дълга от страна на подчинените облигационери. По-големият въпрос е дали първостепенен дълг за 3 млрд. евро ще бъде преобразуван в акции. Правилата на ЕС за държавна помощ казват, че не би трябвало това да стане, ако дадена банка се нуждае само от публични средства с цел предпазни мерки.

Въпреки това финансовите министри на държавите членки на еврозоната, които се срещат на 5 октомври, се очаква да настояват за конвертиране на първостепенния дълг. Това увеличава вероятността Гърция да бъде изправена пред серия съдебни дела от гневни облигационери, ако направи това, което искат кредиторите й.

Банките ще трябва да увеличат капитала при основния сценарий под формата на акционерен капитал. Но може да им бъде позволено да увеличат покритието на капитала при неблагоприятни сценарии под някаква друга форма, като например емитирането на привилегировани акции или условни конвертируеми облигации, които биха се превърнали в акции, ако на някоя бъдеща дата акционерният капитал на банката падне под определено ниво.

Предимство на подобни инструменти е, че те няма да разводнят акционерната структура. Пречката е, че ако има толкова много капитал от този род, банките биха се затруднили при плащането на евентуални твърде големи годишни купони.

Друга идея, прокламирана от американския инвеститор милиардер Уилбър Рос, който притежава акции в Eurobank, е, че еврозоната трябва да предостави условна капиталова линия на банките. Въпреки че всъщност парите няма да бъдат инвестирани, тя би била готова да го направи, ако се наложи.

Предимството на подобна схема е, че акционерната структура няма да бъде разводнена, а банките биха платили само малка такса за услугата. Но регулаторите изглежда не приемат идеята сериозно – най-вероятно защото евентуално обещание за инвестиране на пари в бъдеще не е толкова добро, като да вложиш капитала днес.

В един идеален свят частните акционери няма да бъдат заличени. Но мнозина от тези инвеститори са професионалисти, които влагат парите си в гръцки банки, осъзнавайки рисковете. Важно е да ги третират - и дори облигационерите, справедливо според правилата, но да не отстъпват, за да задоволят исканията си.

Най-големият приоритет е да се избегне това и да не се допусне депозантите да бъдат принудени да участват в спасяването, жертвайки част от своите спестявания. Това означава, че всички намесени – ЕЦБ, министрите от еврозоната, ЕК и Централната банка на Гърция, самите банки и гръцкото правителство – трябва да се захващат за работа.