Bloomberg: Евтиният петрол е най-голямата запалаха за руската икономика

Пореден срив в цената на петрола представлява най-голямата заплаха за руската икономика през 2016 г., пише Bloomberg. Ако суровината поевтинее до 30 долара за барел, това може да застраши финансовата система в Русия, прогнозират 63% от експертите, анкетирани от агенцията. Според анализаторите страната не е подготвена да премине през още един шок на петролния пазар. Други заплахи представляват геополитическите проблеми, нестабилният банков сектор и рублата, смятат 27-те анкетирани икономисти.

„Ако цените на петрола паднат и останат ниски за по-дълго време, рисковете от фискална и финансова дестабилизация се увеличават значително“, казва Сергей Наркевич, анализатор в Промсвязбанк.

Русия се приспособи към най-големия срив в цените на суровините от десетилетия насам, като намали разходите и отслаби курса на рублата, но няма особено големи възможности за действия, ако петролът продължи да поевтинява. През изминалата година понижението възлиза на 37%.

Въпреки че европейският бенчмарк Брент се търгува около 45 долара за барел, по-топлата от обичайното зима може да намали търсенето на гориво и да доведе до спад в цената на суровия петрол до 20 долара за барел, прогнозира инвестиционната банка Goldman Sachs в доклад от 18 ноември.

„Ниските или още по-ниските цени на петрола остават ключовият риск за руската икономика въпреки адаптацията през 2015 г.“, казва Андреас Швабе, икономист в Raiffeisen Bank International във Виена. „От този риск произтичат и други проблеми – още по-слаба рубла, нови вълни на висока инфлация и бюджетни проблеми“, допълва той.

Перспективата се усложнява допълнително след свалянето на руския изтребител от Турция миналата седмица. Това доведе до разпродаване на руски активи. Bloomberg припомня, че Русия също така е обект на международни санкции заради намесата й в конфликта в Украйна.

Заради лекото подобрение в отношенията между Русия и Запада след атентатите в Париж и след инцидента с руския самолет в Египет, анкетираните икономисти от Bloomberg прогнозират, че наказателните мерки може да бъдат облекчени.

56% от запитаните експерти смятат, че ЕС би предприел такъв ход през идната една година. През август този дял беше 34%. 20 на сто от анкетираните смятат, че САЩ ще облекчи санкциите през следващата година. Преди три месеца едва 3% споделяха това мнение.

„Руската икономика ще се върне към ръст единствено без санкции“, смята Волф-Фабиан Хунгерланд от Berenberg Bank в Хамбург. „Въпреки уникалния шанс за размразяване на отношенията между Русия и Запада, има значителен риск, че този шанс няма да се използва, което означава удължаване на санкциите“, посочва той.

„Приспособяването към новата икономическа реалност беше подпомогнато от бързите промени в обменния курс“, заяви в петък заместник-управителят на Руската централна банка Ксения Юдаева. Откакто през ноември миналата година банката премина към плаващ курс на валутата, рублата поевтиня с близо 32% спрямо долара. Това е третото най-лошо представяне в развиващите се пазари след бразилския реал и колумбийското песо, сочат данни на Bloomberg.

„Русия се научи да живее с петрол около 40 долара за барел и само спад до 30 долара може да провокира влошаване на ситуацията, което не е най-вероятният сценарий“, заяви миналата седмица заместник-министърът на финансите Максим Орешкин.

Според централната банка в случай на стресова ситуация – петрол под 40 долара за барел между 2016 и 2018 г. - икономиката ще се свие с 5% или повече следващата година, а инфлацията може да достигне 7-8%.

Банкерите прогнозират, че БВП на Русия ще се свие с 3,9 до 4,4% тази година и до 1% през 2016 г., ако петролът остане около 50 долара за барел.