Кипър: накъде след Тройката?

Днес Кипър официално завършва спасителната си програма за икономическо приспособяване и излезе от меморандума, подписан преди три години с тройката международни кредитори /Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд/.

„Зелена светлина” за раздялата даде Еврогрупата на заседанието си на 7 март, оценявайки високо постигнатото от страната от март 2013 г. досега.

Кипър стана четвъртата „история на успеха” на оздравителните програми в еврозоната след Ирландия, Испания и Португалия, като остави зад себе си, в ръцете на кредиторите, само Гърция.

Островът успя да осъществи тригодишната строга програма на рестриктивни мерки и реформи за икономическо възраждане, като използва само 7,3 млрд. евро, или малко над 70%, от договорения през март 2013 г. спасителен заем в размер на 10 млрд. евро от Тройката. 

При това страната приключи възстановителната си програма, постигайки най-високия темп на растеж на брутния вътрешен продукт от 2008 г. насам – 1,6% през 2015 г. Към успехите ѝ се броят още извършената финансова консолидация, преструктурирането и стабилизирането на банковия сектор и реалните структурни реформи.

Сега обаче по-важният въпрос, който поставят правителството, бизнесът и цялото общество, е „Накъде след Тройката?” Меморандумът завърши, но политиката на

финансова дисциплина и реформи ще продължат,

за да не се повтарят грешките от миналото, които изправиха страната пред фалит, предупреди правителството. Целта е Кипър да поддържа и да направи устойчиви положителния икономически растеж и финансовата стабилност.

Един от най-сериозните препъникамъни се очаква да бъде възстановяването на инвестиционния рейтинг на страната и излизането ѝ на международните финансови пазари. 

От лятото на 2014 г. Кипър успя три пъти да емитира облигации, които пласира на международните пазари, достъпа до които беше загубил през май 2011 г.

От първия ден „след Тройката” обаче страната се сблъсква с нов проблем. Тя загуби правото си на участие в програмата за количествени улеснения на Европейската централна банка, тъй като вече не отговаря на условията за това. Кипър приключи споразумението за макроикономически корекции, не поиска нова кредитна линия и суверенният му рейтинг е три и четири степени под инвестиционния клас според оценките на международните рейтингови агенции. Досега в рамките на програмата на ЕЦБ бяха изкупени кипърски държавни облигации в размер на 285 млн. евро.

От 1 април влиза в сила решението на Управителния съвет на ЕЦБ, взето на 16 март, което официално изключва Кипър от програмата за количествени улеснения. За да се възползва от нея отново, той трябва да възстанови кредитния си рейтинг до инвестиционно ниво.

Това е много важно за страната, за да може да се осигури по-евтино финансиране, да се намалят разходите по заемите и да се привлекат повече чуждестранни инвестиции, заяви финансовият министър Харис Георгиадис. Кипър трябва да се съсредоточи върху възстановяването на суверенния му кредитен рейтинг от инвестиционен клас възможно най-рано, защото това не само ще доведе до рефинансиране на дълга на по-ниска цена, но и ще подобри шансовете на местните компании на световния пазар, подчерта Михалис Антониу, генерален директор на най-голямата работодателска организация – Федерацията на работодателите и индустриалците.

Според проф. Мариос Захариадис от Департамента по икономика на Университета в Кипър рейтингът на Кипър може да стигне инвестиционното ниво още през тази година, при условие, че се планират и приложат решителни реформи и се поддържат внимателно публичните финанси. Ако това не стане, ъпгрейдването ще дойде доста късно, което излага на риск стабилността на кипърската икономика, смята професорът.

Агенция Fitch вече видя добри признаци за развитие. Тя специално акцентира, че икономическото възстановяване на Кипър е в ход, след като бе регистриран ръст от 1.6% през миналата година.

През март рейтинговата агенция Standard&Poor's потвърди дългосрочната и краткосрочната оценка на Кипър „BB- / B”, с положителна перспектива. В официалното си съобщение агенцията изрази очакванията си, че кипърската икономика ще продължи да расте с темп по-голям от 2% в реално изражение в периода 2016 – 2019 г., като същевременно укрепва финансовата си позиция чрез намаляване на дълга. Според нея обаче

високото ниво на необслужваните заеми остава ключовият фактор

за финансовата стабилност и икономическите резултати на Кипър. Спадът на техния дял постепенно ще доведе до възстановяване на инвестиционния рейтинг на страната, посочи Standard&Poor's.

След март 2013 г., в рамките на програмата за икономическо оздравяване, банковата система на острова претърпя дълбоко преструктуриране. Възлизаща на 550% от БВП през 2012 г., тя се сви до 350% с един замах през 2013 г., с безпрецедентното „подстригване” на негарантираните банкови депозити в Банката на Кипър и ликвидирането на най-закъсалата Laiki Bank. Най-тежките реформи в спасителната програма бяха насочени към възстановяването на жизнеспособността на кипърската финансова система.

Въпреки успехите в стабилизирането на банките, проблем № 1 остават необслужваните кредити. Сега те са 26.7 млрд. евро, което представлява 45.8% от общия кредитен портфейл на банките, показват последните обявени данни от Централната банка на Кипър. В същото време размерът им – в абсолютна сума и като процентен дял, е най-ниската стойност от декември 2014 г., отбеляза Централната банка.

Кипър продължава да се изправя пред предизвикателства, свързани с лошите кредити, дори и след приключване на програмата си, отчете и управляващият директор на Европейския механизъм за стабилност Клаус Реглинг в края на март. Според него необслужваните заеми са най-големият проблем на кипърската икономика, като тяхното съотношение е и най-високото в Европа. Намерението на правителството да продължи решително курса на икономически реформи и да избегне поставянето на публичните финанси в риск, е „успокояващо”, каза Реглинг.

Икономисти подчертаха, че мерките за намаляване на необслужваните заеми изискват строго и бързо прилагане на новите закони за несъстоятелност и продажба на ипотекираното имущество на длъжниците. Те бяха приети през 2015 г. по настояване на Тройката, с много драматични дебати и отлагания на гласуванията в парламента на страната. Положителен ефект се очаква и от повишаването на капацитета на банките да използват пълния набор от налични инструменти за управление на проблемните кредити.

Въпреки това, като се има предвид високото ниво на необслужваните кредити, може да са необходими години, за да се подобри качеството на активите на банковата система. Рискът за забавяне на реформата в банковия сектор се свързва и с политическата воля за изправяне срещу длъжниците, която би могла да намалее в този решаващ момент заради предстоящите на 22 май парламентарни избори в страната.

„По-лошо време за излизането на Кипър от спасителната програма не би могло да бъде избрано”, коментираха политически анализатори съвпадането на изхода от меморандума с политическата ситуация. Опасенията са, че по време на предизборната кампания политическите партии ще „яхнат” недоволството на хората от проведените рестриктивни мерки и настроението срещу Тройката, а традиционното предизборно развихряне на попопулизма на политиците ще даде подкрепа на много искания на синдикалните организации за завръщане на доходите и социалните придобивки на нивото отпреди кризата. Според икономисти това заплашва да доведе до провал постигнатото крехко възстановяване на острова.