Хърватия – рестарт на икономиката или затъване в посредствеността

В началото на април заработи регионалната платформа за търговия с ценни книжа SEE Link, която е създадена от борсите на България, Македония, Хърватия, Сърбия и Словения с подкрепата на финансиране от Европейската банка за възстановяване и развитие в размер на 540 хил. евро. Преди няколко седмици стана ясно, че към нея се присъединява и борсата в Баня Лука, Босна и Херцеговина.

Осем финансови къщи от България се свързаха с платформата SEE Link още в първия ден на операциите, като общо 387 ценни книжа са налични за търговия. По същото време беше стартиран и индекс на сините чипове, наречен SEE LinX, който се очаква да увеличи видимостта на локалните пазари.

Investor.bg и Bloomberg TV Bulgaria продължават с поредицата от материали, които ще предоставят повече информация за местните пазари - от макроикономическите параметри до политическата обстановка и влиянието им върху пазарите.

Брутният вътрешен продукт на Хърватия за 2014 г. достига 57,11 млрд. евро по данни на Световната банка, като по този начин страната се подрежда на 27-о място от 48 страни в Европа, посочва Bloomberg TV Bulgaria.

Най-голям в хърватската икономика е секторът на услугите (68,9% от БВП), след него са индустрията с 27,6% и селското стопанство с 1,9% от БВП. Разпределението на дела на секторите в БВП на страната е типично за развита икономика, за каквато обаче Хърватия не се счита. Големият дял на услугите се дължи най-вече на географското разположение на страната на Адриатическо море и на това, че тя има силно развит туризъм, като той формира около 20% от БВП.

Хърватската икономика е значително по-голяма в от повечето балкански държави като Македония, Албания, Черна Гора и Босна и Херцеговина, Сърбия и западната ѝ съседка Словения, и сходна с тази на България. Населението обаче е 4,3 млн. души – значително по-малко от това на България и Сърбия, което означава, че и БВП на глава от населението е по-висок. За 2014 г. той достига 13 493 долара спрямо 4 245,54 долара за Сърбия и 4 915,85 долара за България. За сметка на това БВП на Унгария, северната съседка на Хърватия, е доста по-висок - 137,104 млрд. долара.

Хърватия изнася основно транспортни съоръжения, машини, текстилни продукти, химикали, храни и горива, като основните партньори за износа са Италия, Босна и Херцеговина, Словения, Германия, Австрия и Сърбия. Страната внася основно същите продукти, което е индикатор за сериозна вътрешноотраслова търговия, като главните вносители в Хърватия са Германия, Италия, Словения и Австрия, показва справка със специализирания уебсайт за икономически данни Trading Economics.

Хърватската икономика изпитва сериозни трудности от настъпването на Световната финансова криза насам. От първото тримесечие на 2009 г. до края на 2014 г. само за кратко през второто и третото тримесечие на 2011 г. хърватската икономика излезе от рецесията, в която изпадна за продължителен период от време. От началото на 2015 г. все пак хърватската икономика тръгна нагоре, като през последното тримесечие на миналата година отбеляза ръст от 1,9%. Икономиката на страната обаче остава далеч от бурния растеж, регистриран преди настъпването на Световната финансова криза, когато растеше средно с около 5%: