Еврогрупата ще преструктурира до 20% от дълга на Гърция

Еврозоната даде на Гърция най-твърдото досега обещание за облекчаване на дълга в сделка, която финансовите министри определиха като пробив и която спечели обещание от страна на Международния валутен фонд (МВФ) да се включи в спасителния план за Гърция, предава Ройтерс.

След преговори до малките часове на днешния ден министрите от Еврогрупата дадоха зелена светлина за деблокирането на транш от 10,3 млрд. евро за Гърция (решението подлежи на някои финални технически условия) като признание за болезнените фискални реформи, прокарани от правителството на премиера Алексис Ципрас, пояснява агенцията, цитирана от БТА.

По-сериозното решение обаче е съгласието на еврозоната да предложи на Атина облекчаване на дълга през 2018 г., ако това е необходимо за изпълнение на договорените критерии по нейните плащания. Това бе достатъчно, за да осигури съгласие от МВФ отново да се присъедини към еврозоната във финансирането на помощта за Гърция. 

„Постигнахме важен пробив, който ни позволява да влезем в нова фаза във финансовата програма за помощ за Гърция“, каза на заключителната пресконференция председателят на Еврогрупата Йерун Дейселблум след срещата на еврогрупата, която продължи близо 11 часа. „Това далеч надхвърля всичко, което доскоро си мислех, че е възможно, взаимното доверие се връща в преговорите“, каза той.

„Мисля, че има известно основание за оптимизъм, че това може да е началото на превръщането на порочния кръг "рецесия-мерки-рецесия" в ситуация, при която инвеститорите имат чиста писта да инвестират в Гърция“, каза от своя страна гръцкият финансов министър Евклид Цакалотос пред репортери.

МВФ отдавна настоява европейските правителства да предприемат стъпки за облекчаване на част от дълга на Атина, за да направят публичните й финанси по-устойчиви. Отказът на Германия и някои други да го направят доведе до месеци на препирни с МВФ, докато Гърция беше нещо като зрител на преговорите, припомня агенцията.

Въпреки че европейците не предложиха незабавно облекчаване на дълга и не дадоха безусловно обещание за намаляване на плащанията, които Гърция им дължи, те все пак формулираха критериите за това - брутните финансови нужди на Атина трябва да се поддържат под 15 процента от БВП в средносрочен план и под 20 процента в дългосрочен. В краткосрочна перспектива може да става дума само за технически мерки за облекчаване на обслужването на държавния дълг.

Еврогрупата договори пакет от мерки за дълга, които ще бъдат осъществени постепенно, съобразно с необходимостта от изпълнение на договорените целеви показатели за брутните финансови нужди, заявиха министрите в декларацията си.

Директорът на МВФ за Европа Поул Томсен заяви, че мерките ще осигурят нужното облекчаване на дълга, но предупреди, че все пак от Борда на управляващите във Вашингтон зависи да реши дали да се съгласи с неговата оценка. „Мерките ще осигурят устойчивост на дълга според нашите стандартни критерии“, заяви Томсен, като добави, че МВФ не е смекчил условието си, че няма да дава повече заеми на Атина, ако европейските ѝ кредитори не облекчат дълговото ѝ бреме. Същевременно той призна, че фондът е направил голяма отстъпка, съгласявайки се облекчаването на дълга да бъде решено окончателно през 2018 г., а не преди това, както бе първоначалната му позиция.

Твърдолинейният словашки министър Петер Казимир заяви след среднощното заседание: "Раждането беше тежко. Предполагам, че постигнатото е най-доброто възможно".

Френският министър Мишел Сапен засипа с похвали Ципрас за прокарването на трудните реформи в парламента. „Макар че дискусиите бяха продължителни, атмосферата винаги беше добронамерена. Тази сделка е преди всичко декларация за доверие към днешна Гърция", каза той.

Още преди срещата германският му колега Волфганг Шойбле предупреди пред репортери, че не желае да се обвързва с каквито и да било действия след 2017 година, когато в Германия има парламентарни избори през есента. 

Още по темата можете да научите от видеото на Bloomberg

Още видеа гледайте на сайта на Bloomberg TV Bulgaria