България и Балканите: Какво се случи през 2017 г.?

От бурето с барут, както са известни Балканите, през тази година идваха новини, които не влязоха в световните топ вести, както по времето на разпадането на бивша Югославия или кризата с мигрантите преди година-две.

За България обаче имаше важни и добри новини. След политическа криза, продължила повече от две години, Македония се сдоби с ново правителство. То отвори страната към България. Двете държави подписаха Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество. После премиерите Бойко Борисов и Зоран Заев заедно честваха Илинденско-Преображенското въстание в Скопие.

През ноември пък Македонската православна църква изпрати писмо до Българската православна църква с протегната ръка за заедност. Българският Свети Синод отговори, че ако МПЦ признава БПЦ за своя майка-църква, то БПЦ е готова да се застъпи пред останалите православни църкви за установяване на канонически статут на МПЦ.

През годината премиерът Борисов неколкократно заяви, че в отношенията с Македония е важно да се гледа към бъдещето. Миналото беше оставено този път не на историците, както обикновено се казваше досега, а на специална експертна комисия, която предстои да бъде сформирана съгласно подписания двустранен договор. Тя трябва да работи за обективно изясняване на общата история на България и Македония.

И макар днешните македонци в Република Македония да заявяват, че те са отделен народ и нация и това трябва да се уважава, трябва да се зачете и фактът, че допреди няколко десетки години хората във Вардарска Македония са били българи и са се заявявали като такива.

А в другия край на Балканския полустров едни българи са запазили българското си самосъзнание и до днес и през тази година Албания най-накрая призна българското национално малцинство в страната. Този успех беше постигнат благодарение усилията както на българската общност в Албания, така и на хора от България – включиха се евродепутати, а и самият премиер.

Важно събитие през годината се случи с още една балканска държава с излаз на Адриатическо море – Черна гора. Тя стана 29-ата членка на НАТО. С приемането й Северноатлантическият алианс вече има пълна доминация в района на Адриатическо море.

Русия не беше особено щастлива от членството на Черна гора в НАТО. В източната част на региона обаче един друг факт вероятно носи задоволство в Москва. Строежът на газопровода „Турски поток“ е в пълен ход. 

В Турция през тази година се проведе референдум за конституционни промени, които да заменят парламентарната система с президентска. Той беше спечелен от Реджеп Ердоган, който може да остане на власт поне до 2029 г., доближавайки управлението до едноличен режим. Междувременно Турция изостри отношенията си с Германия, със САЩ, дори с НАТО.

В Сърбия за членство в НАТО и дума не може да става. Декларираното й желание за членство в Евросъюза обаче навежда на размисъл предвид очевадно близките отношения на западната ни съседка с Русия. Западът обаче заяви на Белград, че ще трябва да избере между единия и другия стол – с Русия ли е или със Запада.

Годината сложи край на една институция, създадена заради събитията от разпадането на бивша Югославия - Международния трибунал в Хага. Точката сложи по драматичен  начин един босненски хърватски генерал – Слободан Праляк се самоуби в самата съдебна зала, след като чу потвърдената си 20-годишна присъда.

Отвън погледнато, новините през тази година бяха добри и за южната ни съседка Гърция. Според Германия Гърция е излязла от кошмара на кризата след проведени реформи. Правителството в Атина дори намери 1,2 милиарда евро, които да раздаде като коледни бонуси на социално слаби и на граждани със средни доходи.

От 1 януари 2018 г. България поема шестмесечното председателство на Съвета на ЕС. Един от заявените приоритети ще са Западните Балкани. Да се надяваме на още добри новини за региона.

Още новини можете да прочетете в Dnes.bg