Кофас: Свиването на доларизацията в Турция може да засегне и български фирми

Предприетите в Турция съществени усилия за намаляване на доларизацията в икономиката може да представляват рискове за местната икономика, но също и за българските компании, които работят с партньори от тази страна, твърдят експерти на международната компания за управление на кредитния риск „Кофас“.

В началото на седмицата с указ Анкара обяви, че лирата ще бъде единствената валута, която може да бъде използвана в по-голямата част от сключваните договори между турски субекти (с някои малки изключения). Въпреки това, тъй като указът не упоменава детайли за тези изключения при сделките, в следващите дни се очакват някои пояснения, припомнят от агенцията.

В България тази ситуация продължава да създава известни рискове и несигурност при плащания към български компании. Тази несигурност ще принуждава все повече български фирми да търсят начини да избягват валутните рискове и да търсят защита на плащанията си, поясняват от „Кофас“. 

Преди известно време централната банка на Турция предприе действия, за да подкрепи лирата, в която пада главоломно и да стабилизира покачващата се инфлация. Банката съобщи, че в икономиката има по-значителна тенденция за ребалансиране, тъй като външното търсене остава силно, докато вътрешното търсене продължава да е слабо. Властите рязко намалиха прогнозите за растеж на икономиката до 3,8% за 2018 г. и 2,3% за 2019 г., като и двете бяха ревизирани и намалени от предишните прогнози от 5,5%. Програмата предвижда инфлацията да нарасне до 20,8% през 2018 г. и 15,9% през 2019 г. Приоритет ще бъде разчитането на фармацевтични продукти, енергийните и нефтохимическите продукти за намаляване на дефицита по текущата сметка. Съгласно новата икономическа рамка, властите полагат усилия да намалят растежа до по-устойчиви нива.

Според анализа на „Кофас“ това е свързано и с редица рискове. Въпреки действията на държавата финансовото състояние на много компании изглежда, че е изложено на риск поради нарастващия дълг и производствените разходи. Тези условия вероятно ще доведат икономиката до рецесия през втората половина на годината. Средното ниво на общия растеж е над 3% през цялата 2018 г., което се дължи на силния ръст от 6,2% на годишна база през първото полугодие.

Досега банковата система остана устойчива на валутните сътресения. Банките имат добри международни основни показатели, като регулаторен капитал, и качеството на активите. Коефициентът на капиталова адекватност на банковия сектор възлиза на 16% (спрямо препоръчителните 8% от Базел 3), а коефициентът на основна капиталова адекватност - 13% (към препоръчителните 4 - 5%). Но в случай на по-нататъшно обезценяване на лирата съотношението на необслужваните кредити (3,1% през юли 2018 г.) може да се увеличи.

Според някои медийни публикации властите могат да обявят нови мерки за намаляване на нарастващите рискове относно баланса на банките в резултат на спада на лирата и повишаването на лихвените проценти. Медийните публикации споменават възможността за прехвърляне на необслужените кредити на друго предприятие. Ако неспособността на частния сектор да изплати дълга си в предстоящите тримесечия се увеличи, то банковия сектор може да има затруднения със справянето на необслужваните заеми и исканията за преструктуриране на заемите от частния сектор. Краткосрочният външен дълг на банките е бил 45 млрд. долара към първото тримесечие на 2018 г. Условията за рефинансиране на банките остават да бъдат наблюдавани, за да се оценят по-нататъшните банкови и суверенни рискове, пишат още от „Кофас“.

Още в средата на август от агенцията предупредиха за подобна опасност. От „Кофас“ предвидиха тогава, че увеличаващата се несигурност ще повлияе в посока просрочване на плащанията и потенциално намаляване на поръчките към български контрагенти поради поскъпване на еврото.

Износът на български фирми към Турция представлява около 4% от БВП на България. Ако се очаква свиване на турския БВП с 10%, то би трябвало това да се отрази на българската икономика с 0,4%. Как ще го понесат българските фирми ще зависи от мерките, застраховките, които са предприели, заяви от своя страна управителят на "Кофас България" Милена Виденова в предаването „В развитие“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Делян Петришки.

„Тези фирми, голяма част от които са представени в България,  работят и произвеждат за пазарите на ЕС. Около 8 000 са фирмите у нас с турски капитал. Броят им нараства през 2018 г. спрямо 2017 г. с 5 %, а ако вземем данните за един хоризонт от 10 години, те са се увеличили със 180.  Нарастват и техните приходи и печалби", каза още Виденова.

По предварителните данни на НСИ за първите 6 месеца на 2018 г. износът FOB на България за Турция възлиза на 1.75 млрд лв., което представлява 22% от общия износ към страните извън ЕС. Износът намалява спрямо същия период, когато е бил 2,14 млрд (24% от износа спрямо трети страни).