Източна Европа - новата цел за пазарно господство на европейските банки

Европейските банки се борят за господство в един от най-динамичните краища на континента.

Правителствата в редица региони на Източна Европа, където растежът задминава този на еврозоната, разхлабват хватката си върху държавните активи. Сърбия и Словения са поредните държави, които предлагат дялове в банките си, създавайки потенциално бойно поле, докато унгарската OTP Bank, австрийските Raiffeisen Bank International и Group Bank и финансови инвеститори се опитват да разширят присъствието си в региона, коментира Bloomberg.

Разширяването на кредитните портфейли заради по-високите потребителски разходи в бившите комунистически страни в Източна Европа прави банките по-атрактивни като цели за придобиване на фона на разместванията в индустрията. Продължилата десетилетия предпазливост на Балканите, що се отнася до правенето на бизнес в региона, известен с корупция, етнически конфликти и икономическа нестабилност, отслабва постепенно.

„Бившите югославски републики предлагат един вид малко по-узряла ситуация и това прави публичните инвестиции по-надеждни“, коментира Матиас Силър, фондов мениджър в Barings в Лондон, управляващ активи за 310 млн. долара. „В миналото много инвеститори подхождаха с по-голяма предпазливост. Сега повечето хора всъщност биха се съгласили, че бившите югославски републики предлагат интересна история“.

Частично в резултат на натиск от Европейския съюз и Международния валутен фонд Словения, която е част и от еврозоната, предлага две банки, които заедно формират почти една трета от пазара, а Сърбия продава кредитор, който контролира около 11% от банковата индустрия.

14 компании вече са проявили интерес да са консултанти по планираната продажба на Komercijalna Banka AD Beograd, посочва финансовото министерство в Белгард. Правителството иска да избере победител до края на годината за банката с активи за 3,1 млрд. евро.

Продажбата на третата по големина банка в страната – след местните клонове на Intesa и UniCredit – е условие, за да може Сърбия да изпълни новата си 30-месечна програма на МВФ. Базираният във Вашингтон кредитор през юли заяви, че сделката ще бъде завършена до края на септември следващата година.

„Сърбия е много привлекателен пазар, а Komercijalna е ключът към лидерство на пазар от гледна точка на мащаба“, казва Клаус Вукович, управляващ партньор в базираната във Виена инвестиционна компания Alantra Partners.

Словения продаде този месец 59,1% от Nova Ljubljanska Banka (NLB) за 608,6 млн. евро. Банката бе основен рецепиент на държавен спасителен заем от 3,2 млрд. евро през 2013 г. и ЕС и ЕЦБ оттогава насам призоваваха правителство да продаде собствеността си.

Поне петима кандидати се интересуват от Abanka – третата по големина банка в Словения по активи, посочва вестник Finance в Любляна. Потенциалните кандидати включват OTP, американските Apollo Global Management и Blackstone Group, съобщава Finance, без да уточнява откъде има информацията. Споразумението за продажба трябва да бъде завършено до края на следващия юни.

Макар че някои европейски банки, сред които Societe Generale, се оттеглят от някои страни в региона, за да се фокусират върху ключовите си пазари, други търсят възможности от Полша до България.

Дори на фона на скандалите и обвиненията за пране на пари около някои от банките в региони, включително в Латвия, Естония и Полша, голяма част от индустрията процъфтява. Сигнализирайки силата ѝ, банките биха оценките за печалба миналото тримесечие, включително местни гиганти като Bank Pekao, Komercni banka и OTP. От западноевропейските кредитори с по-сериозна дейност в региона, KBC Group, Raiffeisen, Societe Generale, Intesa Sanpaolo и Erste също се представят по-добре от очакванията на анализаторите.