Евродепутати: Пътят на Македония към ЕС е пример за Западните Балкани

Не можем да поставяме страните от Западните Балкани под общ знаменател, що се отнася до присъединяването им към Европейския съюз (ЕС). През последните години само Македония постигна съществена напредък. Това каза Таня Файон, словенски евродепутат, бивш докладчик за Сърбия в Европейския парламент, в специалното издание на предаването „Светът е бизнес“ от Страсбург с водещи Вероника Денизова и Николай Кръстев.

В последно време Македония е ярък пример за Западните Балкани, посочи Файон.

„Въпросът с името на Македония изискваше сериозна политическа смелост от двамата лидери (премиера на Гърция Алексис Ципрас и македонския му колега Зоран Заев) и техните общества... Това се случи в Македония и в Гърция и вече виждаме положителните резултати“, заяви евродепутатът.

Според бившия хърватски външен министър и настоящ евродепутат Тонино Пицула отношенията между Северна Македония и Гърция и подписването на Преспанското споразумение за решаване на спора за името „може да послужи за пример как сътрудничеството и добрите съседски отношения са възможни на Балканите“.

Файон и Пицула се обединиха около тезата, че в политическо отношение ЕС не е готов за ново разширяване, като по думите им това е усещането и на жителите на страните от Западните Балкани.

Шестте страни от Западните Балкани представляват под 3% от общия БВП на блока. „Ако искаме да им дадем правилната перспектива, трябва да ги насърчим да бъдат по-успешни в икономическо отношение“, коментира Пицула.

За момента именно ЕС осигурява най-голям процент от инвестициите в Западните Балкани, добави Файон.

„Постоянно има европейски средства и се инвестира в шестте страни от региона. Освен това се дават предложения като премахването на роуминга или свързани с енергийния пазар. Важно е и хората, компаниите и политиците да се опитат да работят заедно колкото е възможно повече“, заяви тя.

Колкото до възможността за размяна на територии между Сърбия и Косово - Файон  я определи като неприложима и изпращаща лош сигнал към лидерите на ЕС.

„Окончателното споразумение между тези две страни трябва да бъде от политическо естество, но и да има разумна основа“, посочи тя.