Оправдани ли са критиките към турската икономика?

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган реагира силно критично на отразяването на икономическата ситуация в страната от страна на западните медии. Части от западния свят с „всичките си медийни органи“ представят турската икономика, сякаш тя „се срива и си заминава", каза Ердоган в четвъртък по време на конференция в Анкара.

Ердоган критикува особено Financial Times. Вестникът съобщи в четвъртък, че турската централна банка е укрепила валутните си резерви с „краткосрочни облигации за милиарди долари", като по този начин повишава опасенията сред инвеститорите, че Турция не е в състояние да се бори с евентуална нова криза на лирата. Bloomberg публикува материал в четвъртък вечерта, озаглавен „Защо всички се тревожат за валутните резерви на Турция?“.

Валутата на страната, турската лира, загуби 2% от стойността си в четвъртък и впоследствие се възстанови. От друга страна, Ердоган не се успокои.

„Хей, Financial Times, познаваш ли тази Турция, която прие четири милиона бежанци?", каза Ердоган. „Колко бежанци има във вашата страна? Нека да поговорим за това“. Президентът заяви още, че вестниците могат да пишат това, което искат, но Турция стои изправена и напредва.

Наистина ли е така? Доколко е оправдана критиката към турската икономика? И докъде е прав турският президент?

1. Резервите на централната банка са ниски

В момента турската централна банка няма достатъчно резерви за уреждане на краткосрочния дълг на турските компании. Нетните резерви на банката са в размер на 28,4 милиарда щатски долара, а срещу тях има приблизително 118 млрд. долара дълг, който ще трябва да се плати през следващите дванадесет месеца.

Но резервите на централната банка съответстват на метода на изчисляване на Международния валутен фонд (МВФ). Според информационната агенция Bloomberg, поради 20-годишно споразумение с МВФ централната банка е задължена да не включва някои резерви в сметката. Например, когато турските банки трябва да депозират обезпечения за валутни сметки на турски клиенти в централната банка. Де факто тези средства също се считат за резерв.

Ето защо брутните резерви възлизат на около 98 млрд. долара, в зависимост от изчисленията. Това все още е ниска сума. Но наблюдателите се питат също така дали централната банка ще бъде в състояние да се пребори с нова валутна или дългова криза в страната.

2. Рецесията скоро ще приключи

Турската икономика се свива от октомври, а експертите говоря за рецесия след две последователни тримесечия на спадове. Последиците: компаниите получават по-малко поръчки, заплашват хи фалити. Това ще доведе до съкращаване на служители. През януари равнището на безработица достигна 14,7%, което е най-високото ниво за последните десет години.

Заплащането на засегнатите лица се свива до нивото на обезщетението за безработица или отива към нулата. Те могат да си позволят по-малко неща, да консумират по-малко и дори са заплашени да не могат да изплатят съществуващите си дългове. В същото време продуктите стават все по-скъпи: инфлацията е около 20%.

Лош цикъл, който е стимулиран и от бавната глобална икономика. Според експерти обаче няма да отнеме дълго време, преди турската икономика отново да започне да расте. Международният валутен фонд (МВФ) изчислява, че икономиката ще отчете след отрицателна година през 2019 г. ръст през следващата година. Икономистите на МВФ оценяват растежа за 2020 г. на 2,5%.

Останалата част от статията четете в сайта на Bloomberg TV Bulgaria.