С похвали към България: Румъния променя данъци, за да увеличи събираемостта

Политиката по доходите

„Нарастването на доходите (заплатите) бе неизбежно, за да се намали бягството на човешки капитал – емиграцията. Но такава политика създава макроикономически дисбаланси, ако не е съпроводена от грижа за нарастването на данъчните приходи... Данните на Евростат показват, че Румъния има най-високата степен на несъбираемост на ДДС в ЕС. В Полша и България – две страни, където е имало реформа на данъчнчите администрации, има значителен спад по този показател – в България от 22% през 2014 г. до 12% през 2018 г., в Полша от 24% през 2014 г. до 14% през 2018 г.“, пише икономистът от Румънската национална банка Даниел Даяну в статия, публикувана няколко седмици преди падането от власт на правителството на Социалдемократическата партия.

Според Даяну е притеснително, че публичните инвестиции са намалели значително, за да може бюджетният дефицит да се поддържа под 3%. Управителят на централната банка Мугур Исъреску смята, че трябва да нараснат частните инвестиции, а след тях и публичните. Иначе Румъния ще продължи да има много автомобили и малко хубави пътища. Явно именно в тази посока са очакванията от новото правителство – да насърчи частния сектор към инвестиции.

Данъчната революция

Подобно насърчаване обаче се опитаха да направят и социалдемократите чрез данъчната политика. За да насърчат преквалифицирането на работниците в програмисти от лятото на 2017 г., социалдемократите освободиха IT специалистите от плащането на данък общ доход. Това освобождаване важи за програмисти, създали приходи от поне 10 000 евро годишно. От него се възползват и служителите на новосъздадени софтуерни компании, които дори не трябва да доказват, че са генерирали 10 000 евро на програмист.

Мярката със сигурност допринесе за бума на румънската софтуерна индустрия, в която има големи международни играчи. През 2018 г. се появи първият румънски еднорог – компанията UI Path, която е активна в сферата на изкуствения интелект и автоматизацията. Според оценка на Румънската асоциация на работодателите в софтуерната индустрия до края на 2019 г. румънският IT сектор е достигнал обем от 5,9 млрд. евро. 80% от общият оборот са генерирани от износ. Очакванията са до 2022 г. оборотът да достигне 7,3 млрд. евро.

Програмистите обаче бяха сред основните пострадали при въвеждането на т.нар. „данъчна революция“, свързана с прехвърлянето на изплащането на голямата част от социалните осигуровки от работодателя към служителя. От 1 януари 2018 г. при осигурителна тежест от 37,25% служителят трябва да плаща 25% пенсионни осигуровки и 10% здравни осигуровки, докато работодателят дължи само 2,25% за обезщетение за безработица, за майчински и други социални плащания. Трансферът на осигурителната тежест към работника бе съпроводена с намаляване на данък общ доход от 16% на 10%. Това понижение донякъде коригираше ефекта от прехвърлянето на осигуровките върху работниците. Но тъй като програмистите не плащаха данък общ доход така или иначе, техните доходи спаднаха.

За да се компенсира нарастването на тежестта на осигуровките, работодателите във всички браншове трябваше по свое желание да увеличат брутните възнаграждения на служителите си. Брутните заплащания по 1,9 млн. трудови договори – 30% от общия брой трудови договори в румънската икономика, не бяха повишени след данъчната революция, става ясно от отговор на Министерството на труда от 31 март 2018 г. на въпрос на независимия депутат Адриан Дохотару. 143 427 работодатели – или 28% от общия брой работодатели, не са повишили заплатите.

Данъчната революция бе обяснена с желанието на правителството да повиши събираемостта на социалните осигуровки. Смята се, че прехвърлянето им върху раменете на служителя ще позволи на работодателите да ги удържат, доколкото в предишното състояние държавата явно бе безсилна да събере вземанията си от собствениците на фирми. Въпреки това дори и след данъчната революция практиката работодателите да не удържат и превеждат социалните осигуровки на своите служители продължи. Нещо повече – 22 месеца след въвеждането на революцията все още половината от фирмите не я бяха въвели. 2 млрд. леи бяха неплатените задължения за социални осигуровки към ноември 2019 г. по думите на финансовия министър Флорин Къцу.

Самата данъчна революция бе въведена с извънреден указ на правителството и бе допълнена от него на няколко пъти с нови укази, които влязоха в сила. През периода от януари 2018 г. досега обаче в медиите бе подчертавано, че тя отлежава за разискване и приемане в окончателен вид от парламента. Поради тази причина редица фирми твърдяха, че не знаят дали да я прилагат и как ще изглежда тя в завършен вид. Честите промени на правилата в румънската бизнес среда може би са едно от обясненията защо данъчните приходи и събираемостта на данъците в Румъния са на ниски нива и дори България е давана за пример за по-ефективна данъчна система.