С похвали към България: Румъния променя данъци, за да увеличи събираемостта

През последните години в България свикнахме да свързваме продължилото до октомври 2019 г. управление на румънските социалдемократи с предефинирането на борбата с корупцията и с масовите протести в защита на правосъдната система. По-малко внимание предизвикаха действията на Социалдемократическата партия в областта на фискалната политика. Те обаче са не по-малко интересни и „иновативни“ от усилията им да озаптят антикорупцията. А сравнението с румънците, както винаги, може да е полезно за разбиране както на тяхната, така и на нашата ситуация по пътя към Запада.

От 2015 г. насам румънците станаха свидетели на специална ставка на ДДС за храните, на намаляване на общото ДДС и на данъчни стимули за категории работещи, като програмистите, на т.нар. „данъчна революция“, която прехвърли изплащането на социалните осигуровки почти изцяло върху работниците, на въвеждането на данък „алчност“ върху приходите на банките и финансовите компании, беше почти премахнат данъкът върху микропредприятията, бяха намалени данъците върху дивидентите. Тези мерки бяха въведени в момент на икономически растеж, когато румънската икономика бе на водещи позиции в ЕС по ръст. Доходите в Румъния нараснаха – особено в държавния сектор. Това бе следствие от политиката на социалдемократите на растеж чрез ръст на доходите и потреблението.

В същото време събираемостта на данъците остана ниска. Румъния успява да събере едва 70% от дължимия ДДС, само 28% от дължимия данък печалба, 70% от дължимия данък общ доход и 75% от дължимите социални осигуровки. Нищо чудно, че бюджетните приходи за 2018 г. са едва 32,3% от БВП по данни на Евростат. В същото време България събира 89% от дължимия ДДС, 51% от дължимия данък печалба, 93% от дължимия данък общ доход и 74% от дължимите социални осигуровки. Това позволява на страната да има бюджетни приходи в размер на 38,3% от БВП. Нищо чудно, че статия на румънския сайт Curs de Guvernare (Курс по управление) разказва за реформите в българската данъчна служба и дава България като пример за успехи в събираемостта. Новото правителство на Националнолибералната партия възнамерява да извърши реформа на румънската данъчна система, именно защото независимо от множеството данъчни иновации на социалдемократите и независимо от значителния ръст на БВП през последните години Букурещ се оказа неспособен да се възползва чрез повишена събираемост. Догодина пенсиите ще нараснат с 40% и ако събираемостта не скочи значително, ще възникне голям бюджетен дефицит.

В този контекст разнопосочните данъчни мерки през последните години предизвикват интерес. В Румъния, също като в България, банките, мините, електро- и газоразпределителните дружества са частни и обикновено са чуждестранна собственост. След приватизацията и след оттеглянето на държавата от икономиката една от малкото територии, на които тя може да е активна и има лостове да промени нещо в икономиката и обществото, е данъчната политика. Бизнесът обикновено е недоволен от фискалните промени, доколкото те му пречат да планира дейността си. Но именно чрез данъчната политика социалдемократите и румънската държава положиха усилия да оставят малко повече средства на разположение на по-бедните слоеве от населението, да стимулират средната класа и да осигурят повече приходи за бюджета. Те се опитаха да направят това, защото в Румъния за разлика от България има конкуренция в политиката между две силни течения – технократското, към което принадлежат тайните служби, и политическата система (олигархията), чийто най-ярък изразител е Социалдемократическата партия. За да печелят избори в условия на конкуренция, социалдемократите се чувстваха длъжни да дадат по нещо на различни категории граждани и социални групи. И именно тук влязоха в сила техните данъчни иновации. Друг е въпросът, че част от тях очевидно не се оказаха ефективни или добре обмислени.